Американецът седеше лениво край масата в кафенето, дъвчеше възпитано и дискретно и доста убедително ми обясняваше защо няма да инвестира в България.
"Първо, това е много несигурна държава, законите се сменят всеки месец. Има огромна корупция, младите хора бягат оттам и никой не знае кой плаща данъци и кой не..."
Ако не бях точно от тази държава, ако не я познавах така, както най-близките си хора, ако не знаех и най-малките подробности за нея, за бизнес средата, за корупцията... за всичко, тогава може би щях да му повярвам.
Но не станах и не реагирах нервно, както винаги правя, когато някой се опита да ме засегне "на държава". И причината е повече от ясна: ако някой не си е свършил работата, то това сме ние и никой друг.
Истина е, че образът на България е направо отчайващ. И не поради лоша или добра, а главно заради липсата на информация по какъвто и да е повод и начин.
Преди седмица на Световния форум в Давос холандска професорка, която на следващия ден имаше презентация, ме попита съвсем наивно дали в България има вече демокрация и въобще как е у нас...
Припомних й, че от пет години сме в Европейския съюз, а тя се плесна по челото и каза: "Вярно, бе..."
През последните двадесетина години бяха правени плачевни опити за т.нар. изграждане на имидж и със сигурност на всеки един от тях сега трябва да бъде поставена най-ниската възможна оценка.
Имаше време, когато по едни мрачни и стръмни планини се катереха някакви катъри и едни замечтани болярки с големи очи и блестящи пендари показваха колко романтично е в България.
После, и то съвсем неотдавна, тези рекламни послания бяха сменени със СПА послания, лъжици с мед и фрешове... нещо, което на практика може да се срещне във всяка втора или дори във всяка европейска държава.
И цялата наша най-образна идея за Велика България, тази на три морета, отива безвъзвратно в историята, просто защото ние не можем или не искаме да си я създадем.
Сега, в годините на социалните медии, на безграничните комуникации и на бързата размяна на идеи, България на практика може да бъде не на три, а поне на пет морета. На тези пет, които всеки от нас си избере. Зависи как, къде и за какво я промотираме. А България вече има какво да продава, да промотира, да представя, има с какво да се похвали.
На първо място - с данъчната политика. Без съмнение най-добрата засега в света. Когато споменах цифрите на американеца, с когото започнах този разказ, той подскочи от стола така, че разля чашата си с кафе. "Макс, ако това е вярно, значи вие притежавате най-строго пазената тайна в света."
И двете неща са верни - и това, че имаме ниски данъци, които биха привлекли всеки инвеститор, и това, че нямаме никаква стратегия как да съобщим на света за тях.
Другото огромно предимство са хората. България е пълна с млади, страхотно образовани, интелигентни и амбициозни хора, на които всеки инвеститор би се зарадвал. Десетки хиляди са примерите на суперуспели българи - зад граница и тук, които на практика са най-добрата ни реклама. Тях трябва държавата колкото се може по-често и по-добре да показва по света.
В държава, за която така или иначе се говори като за корумпирана, както се говори за Гърция, Италия или Испания, младите успели хора са най-добрата визитна картичка.
И още нещо, което спокойно можеше да бъде първо и най-важно в тази поредица. България със сигурност е единствената държава, ако не в цяла Европа, то в Европейския съюз, в която има стотици свободни ниши за правене на бизнес, стига някой с въображение и с не чак толкова много средства да се фокусира върху своя успех и да работи денонощно за него. Както всъщност работи всеки един предприемач в развитите пазари.
Със сигурност могат да бъдат изброени още десетки предимства, които биха направили България атрактивна дестинация за международния бизнес. Това сега ни е толкова необходимо, колкото ни беше необходимо и членството в Европейския съюз, и децентрализирането на икономиката, и отварянето на пазара.
Ако сега, точно сега и нито ден по-късно, България, правителството, институциите не направят така, че да отделят огромни средства за промоцията на страната сред международния бизнес, то не само ще си останем на едно море, но твърде вероятно е и за него никой да не узнае.
И един от най-сериозните аргументи, че имаме нужда от масирана интелигентна промоция на възможностите за бизнес в България, е, че всяко едно евро от тази инвестиция ще се върне стократно. Много по-бързо, отколкото ако тези пари стоят в най-добрата и най-сигурната банка. Това е гарантирано.
Максим Бехар е един от водещите PR експерти в България. Целият му живот е свързан с публичните комуникации. През 1994 година създава и до днес управлява известната PR компания M3 Communications Group, Inc.
Започва кариерата си като журналист. По-късно е един от създателите на в. "Стандарт" (1992 г.). През 1999 г. е първият български член на IPRA, а от 2005 г. е единственият българин - член на American Public Relations Society. От 2009 до 2011 е председател на Българската асоциация на PR агенциите.
През февруари 2012 г. бе един от участниците във встъпителния дебат на Световния PR форум в Давос, чийто член на Борда е от 2010 .
Ентусиазиран е от възможностите, които носи модерният свят на високи технологии и нови медии. Голямата му страст са технологичните новости, които му помагат да е в крак с динамичното време в бизнеса и комуникациите.
