Световната икономика е навлязла в нова, по-опасна фаза и страните от еврозоната ще трябва да реагират бързо, предупреди президентът на Световната банка (WB.org) Робърт Зелик в интервю за австралийския седмичник "Уикенд острелиън", цитирано от Франс прес.
Въпреки че паниката на пазарите беше предизвикана от понижението на рейтинга на американския дълг от агенция "Стандард енд Пуърс", Зелик определя
европейската дългова криза като по-обезпокоителна в непосредствен план.
Със затъването на Гърция и Португалия в огромен дълг и надвисналата над други страни заплаха от дългова криза, без възможност за девалвация, "предизвикателствата, пред които е изправена еврозоната могат да се окажат по-големи", изтъква президентът на Световната банка.
Инвеститорите започват да се питат колко време Германия и Франция ще могат да продължат да подкрепят застрашените страни без да изпаднат самите те в опасност от понижаване на рейтинга.
"Намираме се в началото на нова и различна буря,
кризата не е същата като през 2008 г. През последните 15 дни преминахме от трудно съживяване - с добър растеж при страните с нововъзникваща пазарна икономика и някои други като Австралия, но много по-колеблив при развитите страни - към нова и по-опасна фаза, обяснява Робърт Зелик.
"Възможно е кризата в еврозоната да се окаже най-голямото предизвикателство" за световната икономика, допълва той, призовавайки европейските страни да вземат възможно най-бързо необходимите мерки.
"Поуката от 2008 г. е, че колкото повече се изчаква, толкова по-твърди трябва да бъдат мерките", припомня Зелик, като изтъква, че "повечето развити страни вече са използвали целия марж за финансово маневриране и паричната политика е възможно най-гъвкава", но това е било недостатъчно, намеквайки, че
трябва да се премине към по-суров режим.
В това отношение той насърчава британския премиер Дейвид Камерън да продължава да прилага, въпреки размириците, обявените през последните месеци строги мерки за икономии, които според него са "наистина необходими".
Зелик освен това подчертава, че в момента се наблюдават промени в равновесието на властите в света.
Мощта и влиянието в момента преминават "много бързо от гледна точка на историческите критерии" към нововъзникващите пазарни икономики начело с Китай, посочва Зелик, изтъквайки обаче, че Пекин няма особено желание да играе активна роля в глобалната система.
И действително, Пекин има собствени проблеми, с които трябва да се справи: да избегне прегряването на икономиката си, но също да ограничи екологичното замърсяване, да реформира данъчната си система и да поддържа равновесие между държавните и частните компании.
Евентуална девалвация на юана според Зелик би помогнала да се поддържа умерена инфлацията, но би довела до поевтиняване на вносните стоки на китайския пазар, което би породило политически проблеми.
Китай иска също така да подобри социалната закрила за населението си, но без да стига до европейския модел, допълва той. "Казват ми, че струвал прекалено скъпо", посочва Зелик.
