Сивата икономика у нас намалява, но все още оглавяваме класацията в ЕС

С  6-7% намалява делът на сивата икономика за последните две години - от 2010 досега, според анализ по проекта "Ограничаване и превенция на неформалната икономика", осъществен от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).

С 3,24% е намаляла сивата икономика през миналата 2011 г. спрямо 2010 г., каза Емилия Ченгелова, ключов експерт по проекта. Сивата икономика се измерва чрез композитен индекс, отчитащ различни статистически и социологически компоненти и спрямо него икономиката на светло у нас през 2010 г.  е реализирала 63,83% от БВП, а през 2011 г. - вече 67,07%, обясни експертът.

Това е малка крачка, но на фона на все още тежката външна среда е постижение за страната, смята Ченгелова.

Въпреки отчетеното намаление на сивата икономика обаче страната ни продължава да оглавява класацията в ЕС по този неблагоприятен за икономиката фактор.

Делът на сивият сектор у нас, по данни на ЕК от юни тази година, е 32%, докато средно за страните от ЕС сивата икономика е около 15%, посочи Ченгелова.

Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев каза, че българската икономика губи своята конкурентоспособност заради големия дял на сивия сектор, а от друга страна - намаляването й дава възможност да се увеличат приходите в бюджета без да се налагат допълнителни данъци или повишаване на съществуващите.

Няма нито една държава, в която да не съществува сива икономика, но ако успеем да се доближим до процента й в Скандинавските държави (около 10 процента от БВП), това ще означава още около 5 млрд. лв. допълнително в бюджета, изчисли Велев.

Трябва да има уважение към закона, но ако 90% от субектите нарушават един закон, явно е че трябва да има промени, коментира още той.

Административните такси, които са голяма тежест за бизнеса и са една от причините за повявата на сива икономика, трябва да се определят единствено с оглед разходите за тяхното събиране, посочи Велев.

Трябва да стане престижно и лесно да си изряден, а санкциите да бъдат непредотвратими, заяви още представителят на работодателите.

Емилия Ченгелова обясни, че основна тежест в проучванията са имали оценките на работодателите и работниците, тъй като те са активната част на населението и имат най-точна представа за сивата икономика. Населението като цяло има склонност към силно преувеличение на данните и по негови оценки делът на сивата икономика е много по-голям, каза експертът.

Докато при сивата икономика се отчита намаляване като цяло за последните две години, налице е

двойно увеличение на работещите с фиктивни трудови договори,

каза Ченгелова. През 2010 г. работещите на такива договори са били 17,9%, а през тази година са над 31%.

Около една четвърт от доходите - и на фирмите, и на физическите лица се укриват като посочените за това причини са тежките процедури за обслужване на бизнеса, влошаването на макроикономическата среда, ниският жизнен стандарт, посочи Ченгелова.

Експертите отчитат и обществената нагласа за толериране на сивата икономика, която съществува в страната - само с 2% - от 46 на 44%, са намалели хората, които заявяват, че не биха работили в сивия сектор.

Мерките, които са предприети за намаляване на сивата икономика, са свързани основно с подобряване на процедури по Закона за обществените поръчки, свързването на НАП с касовите апарати, текущо предаване на данни от бензиностанциите, ограничаване на разплащанията в брой над 15 000 лв. и други.

Част от мерките са в сила от 6-7 месеца, но първите данни показват, че и работодатели, и работници одобряват мерките спрямо нарушителите, обобщи Ченгелова.

По време на дискусия при представянето на данните от проекта Николай Петков от Националната агенция за приходите съобщи, че през последните три години с 30 - 35% намаляват щетите от данъчни измами (източване на ДДС). Една от причините за това е, че НАП постави този проблем като приоритет, бяха увеличени служителите, които се занимават с това и бе повишена координацията между приходната агенция, МВР и прокуратура, каза Петков. Той обаче открои като основен риск за събираемостта на приходите в хазната укриването на обороти.

Много е важна информираността на гражданите, че когато не искат да им се предостави касов бон при извършена покупка, те всъщност ощетяват себе си, посочи зам.-изпълнителният директор на НАП Христо Костадинов. Той съобщи, че чувствително са се повишили приходите от осигурителни вноски, а размерът на невъзстановения на фирми данъчен кредит е на исторически най-ниското си ниво в момента.

Проектът "Ограничаване и превенция на неформалната икономика" е осъществен с финансовата подкрепа на ОП "Развитие на човешките ресурси" и в сътрудничество с
Министерството на финансите.