"Неформалните трудови отношения са широко приети в българското общество, а високата дългосрочна и младежка безработица допълнително допринася за този негативен феномен".
Това е твърдение в доклад на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), който се занимава със скритата икономика в България.
Ръстът на скритите обороти и заетите хора в икономиката намалява.
Делът на неофициалните доходи обаче е все още притеснително висок - 10-15% от населението има такива доходи,
каза пред БНР Тодор Ялъмов, старши анализатор в ЦИД.
За големите фирми е неизгодно да са в сивата икономика, каза още Ялъмов, защото рискът и разходите за двойно счетоводство надминават приходите."НАП, с променените методи, с включването на апаратите онлайн - дава своя принос за осветляването на фирмите", каза още той.
"По много показатели: износ, доходи има положителен развой и това показва, че излизаме от кризата. Показателите на добрите фирми сочат, че те дори са спечелили от кризата - отнася се за всички отрасли.
Много фирми са фалирали или загубили, но добрите оцеляват", каза Ялъмов.
В доклада експертите отбелязват, че скритите трудови отношения продължават да бъдат широко разпространен проблем за българската икономика. "Тенденцията да се обявяват възнаграждения по-ниски от реалните продължава да е широко разпространена и има важни последици за социално-осигурителната система", се отбелязва в доклада.
Според авторите на проучването отдавна е нужна фундаментална реформа за стимулиране на доброволното плащане на данъчните, социалните и здравните осигурителни вноски, тъй като текущата структура на данъчно-осигурителната система наказва хората с по-ниски доходи, които продължават да носят най-голямата тежест и поради това имат най-силен стимул да крият част от доходите си.
Според проучването
заетостта по договори със скрити клаузи (плащане на ръка) намалява след 2010 г.,
но остава на по-високо равнище в сравнение с 2007 г.
Използваните за анализа данни са получени от Индекса на скритата икономика при бизнеса и Индекса на недекларираната икономическа дейност на населението, разработени от Центъра за изследване на демокрацията и "Витоша рисърч".
"Спадът в двата индекса потвърждава, че скритата икономика в България е намаляла. Едно възможно обяснение е първоначалната реакция на бизнеса за противодействие на кризата - освобождаване на служителите без официални трудови договори.
Но липсата на завръщане на работна ръка на официалния пазар на труда след края на рецесията, показва, че голяма част от прекратените скрити трудови отношения не са били възстановени. Това доведе до ръст на производителността и кратковременно намаляване на цената на труда.
Косвените доказателства и данните от индексите показват, че има ръст на заетостта в неформалната (натуралната) икономика. Данните показват, че неформалната, често и неплатена заетост вероятно се е увеличила повече от два пъти за периода от 2008 до 2012 г., което се вижда и от ръста на дългосрочната безработица и риска от бедност сред населението", пише още в анализа на експертите от центъра.
"В краткосрочен план правителствените мерки срещу скритата икономика са по-ефективни в предотвратяването на укриване на данъци, докато подобряването на бизнес средата води до намаление в недекларираните трудови отношения в дългосрочен аспект. Все още обаче не е ясен реалният ефект - разходите и ползите от приложените административно-контролни мерки в борбата срещу сивата икономика.
Зачестилите новини за статистически грешки повдигат въпроса за качеството на предоставените статистически данни, на базата на които се взимат правителствените решения", пише още в доклада.
"Слабо реформираните регулаторни органи остават сред основните пречки пред ограничаването на скритата икономика в страната. Остават силни съмнения за прозрачността на дейността и ефективността на управлението на държавните регулаторни органи. Стремежът към мащабен контрол и публично докладване на успехи доминира, за сметка на подобряване на предоставяните обществени услуги", отбелязват експертите.
От Центъра за изследване на демокрацията имат
конкретни препоръки към управляващите.
Според тях успешни мерки за намаляване на дела на скритата икономика в България могат да бъдат въвеждането на общи показатели за ефективност и производителност на регулаторните органи, борба с корупцията чрез въвеждане на електронни услуги, ускоряване на връщането на ДДС и намаляване на проверките на изрядните компании, административна реформа за ускоряване на плащанията по европейските програми.
