Започва затягане на паричната политика, което ще доведе до повишаване на лихвените нива в световен план и ще повлияе и българските банки.
За това предупреди днес в изложението си по време на конференцията, организирана от Асоциация "Банка на годината" управителят на БНБ Иван Искров.
Искров посочи, че на световна среща на най-големите банки е бил направен изводът, че централните банки вече са направили достатъчно за адаптиране на икономиките в годините на криза чрез значително по-ниски лихвени проценти и идва време да се отчете и влиянието на инфлацията, особено в големите световни икономики.
Само преди няколко дни същите сигнали за затягане на паричната политика дойдоха и от страна на Федералния резерв на САЩ, добави Искров.
У нас банките са свръхликвидни и искат да дават повече кредити и да имат нови клиенти, но трябва да внимават с по-нататъшното понижаване на лихвените проценти, каза гуверньорът на Централната банка.
От една страна кредитополучателите искат все по-ниски лихви, но от друга страна трябва да държим сметка и за интересите на тези, които финансират банковата система - а именно вложителите, посочи Искров.
Върху спестяванията се отчита инфлацията, както и този нелеп данък върху лихвите, който бе въведен от 1 януари, каза още той.
Искров се обърна към представителите на търговските банки да бъдат внимателни към банковите продукти с фиксирана лихва. При затягане на паричната политика основно чрез рисковата премия на страната и чрез всички други фактори, които влияят на цената на пасивите, това ще се отрази върху цената на финансиране на българските банки, заяви управителят на БНБ.
Реформите в ЕС също оказват влияние върху българските банки, отбеляза Искров. Той посочи, че на срещата на ЕКОФИН в Брюксел благодарение на усилията на няколко правителства и централни банки - тези на България, Швеция, Полша, Великобритания и Малта, е била значително смекчена европейската директива за преструктуриране и оздравяване на банки.
Така е било постигнато съгласие да се търси капитализация на банки в затруднение основно по линия на фондове, а не чрез изземване на средства от инвеститорите и вложителите. В България няма никаква причина да се притесняваме за банковата стабилност, подчерта за пореден път Иван Искров.
Той изтъкна, че търговските банки имат достатъчно провизии срещу лошите кредити, които са в рамките на 16-17 процента средно за системата. Капиталовата адекватност на банките е много над изискуемите нива в ЕС, а именно 16,78%.
Ликвидността е около 26 - 27%, тоест банките са готови да подадат ръка на българския бизнес, посочи Искров. Той посочи, че българските банки имат типичния бизнес модел и основният им продукт са банковите кредити и платежните услуги, а не високорисково инвестиционно кредитиране.
Именно по линия на основния си бизнес модел банките трябва да търсят подобряване на ефективността си, а могат да вложат и повече усилия в привличане на индивидуални клиенти, препоръча Искров.
Повече новини за икономика в Pariteni.bg
криза, която тихо расте" />
