България се отказа от плановете си да постигне балансиран бюджет до 2016 г. заради по-ниския от очакваното икономически растеж. Въпреки това тя възнамерява да съкращава поетапно фискалния си дефицит, коментира Ройтерс, като се позовава на документ от финансовото ни министерство.
Балканската страна поддържа дисциплинирана фискална политика, за да защити националната валута, обвързана с еврото. Това обаче се случва за сметка на жизнения стандарт в страната, която е най-бедната членка на ЕС.
Неудовлетвореността от високите сметки за ток, нарастващата безработица и замразяването на заплатите и пенсиите прераснаха в масови демонстрации, които в крайна сметка свалиха дясното правителство през февруари, откривайки пътя за предсрочни избори на 12 май.
Дефицитът бе сведен до 0,5% от БВП през 2012 г.,
но ще нарасне до 1,4% през тази година, като се очаква да намалее до 1,3 и до 1% през съответно 2014 г. и 2015 г.
В средносрочната си прогноза от миналия април кабинетът планираше дефицит от 0,5% през 2014 г. и балансиран бюджет до края на 2015 г.
Ключовият сценарий е да продължим политиката на фискална консолидация с умерено облекчаване през първата година на този период, гласи цитираният от Ройтерс документ, който предстои да бъде одобрен от служебното правителство.
Служебният кабинет обеща да запази фискалната дисциплина, но и да увеличи разходите, за да създаде нови работни места и подкрепи най-бедните.
Финансовото министерство обясни, че рецесията в еврозоната - ключовият икономически партньор на България, както и слабото вътрешно търсене, ще засегнат растежа през 2013 г., който ще бъде около 1%.
Въпреки това се очаква
възстановяване до 1,8% през 2014 и 3,4 през 2016 г.
Днешният темп на растеж обаче е много далечен от ръста преди икономическата криза - 6-7 на сто, а икономическият упадък доведе до закриването на над 400 хил. работни места.
Според финансовото министерство безработицата в България ще скочи до 13% през т.г. и ще спада поетапно до 12% в идните три години.София планира още да издава нови облигации за около 1-1,3 млрд. лв. годишно на вътрешния си пазар, за да финансира дупките в бюджета си.
