Парламентът прие да бъдат осъвременени пенсиите от 1 април 2013 г.
Това стана при гласуването на второ четене на текстове от законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2013 г.
Отпуснатите с начална дата до 31 декември 2009 г. пенсии ще бъдат увеличени с 9,8%; отпуснатите с начална дата от 1 януари до 31 декември 2010 г. - с 8,8%; отпуснатите с начална дата от 1 януари до 31 декември 2011 г. - с 5,7% и отпуснатите с начална дата от 1 януари до 31 декември 2012 г. - с 2,2%.
За 2013 г. пенсиите не се осъвременяват по т. нар. швейцарско правило. Осъвременяване няма да има за пенсиите, несвързани с трудова дейност.
Решено беше още за 2013 г. да не се отчислява общ резерв на осигурителните фондове по чл. 18 от Кодекса за социално осигуряване - фонд "Пенсии", фонд "Пенсии, несвързани с трудова дейност", фонд "Трудова злополука и професионална болест", фонд "Общо заболяване и майчинство", фонд "Безработица".
Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст ще е 145 лв. от 1 януари до 31 март 2013 г., а от 1 април догодина ще стане 150 лв.
Това реши парламентът с приемането на второ четене на текстове от законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2013 г.
ДПС и "Коалиция за България" се обединиха около искане за по-висока минимална пенсия.
Мая Манолова от "Коалиция за България" коментира, че размерът на минималната пенсия ще се увеличи само с 5 лева, колкото било кафето на един депутат на ден.
При положение, че линията на бедност е 241 лева, тези хора ще взимат пенсия със 100 лева по-малко от линията на бедност, отбеляза тя.
Аргументите й не бяха приети от управляващите. Светлана Ангелова от ГЕРБ посочи, че тази година минималната пенсия е увеличена от 136 на 145 лв. Заварихме минимална пенсия от 136 лева, как са живяли хората с тази пенсия през вашия мандат, попита тя.
Хасан Адемов от ДПС предложи минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст да е 150 лв. от 1 януари 2013 г., а не от 1 април, но и неговото предложение не беше прието от мнозинството.
Независимият депутат Георги Терзийски настоя след като прагът на бедността е 241 лв., то от 1 април 2013 г. минималната пенсия да е 300 лв., но и неговото предложение беше отхвърлено от управляващите.
Обезщетението за отглеждане на малко дете остава 240 лв.,
реши парламентът. От Коалиция за България и ДПС предлагаха обезщетението да бъде увеличено на 310 лева, но искането беше отхвърлено.
Парламентът прие приходи и трансфери по фонд "Общо заболяване и майчинство" от 663,3 млн. лв. и разходи и трансферите от 710,3 млн. лв. Дефицитът по бюджета на фонд "Общо заболяване и майчинство" е 46,9 млн. лв.
Осигурителната вноска покрива точно тези разходи, посочи министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов. Той обясни, че освен в България и в Швеция никъде майките не получават 90% от заплатата си през първата година от майчинството.
Депутатите решиха още минималният месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводителите да бъде 240 лв.
Максималният размер на осигурителния доход ще бъде 2200 лв.
От левицата предлагаха максималният осигурителен доход да стане 3100 лв. Дневният минимален размер на обезщетението за безработица за догодина ще е 7,20 лв.
Народното събрание гласува бюджета на фонд "Пенсии" за 2013 г. - приходи и трансфери 5,8 млрд. лв. и разходи от 7,53 млрд. лв.
Заложеният дефицит на фонд "Пенсии" е 1,7 млрд. лв.
От Коалиция за България предлагаха приходната част на фонд "Пенсии" да бъде увеличена с над 220 млн. лв., а разходите - със 77 млн. лв., които да отидат за увеличение на пенсиите по т.нар. швейцарско правило. Предложението беше отхвърлено.
Янаки Стоилов от БСП посочи, че всеки, който взема средния размер на пенсията, автоматично попада в групата на бедните. Колегата му Милена Христова обвини управляващите, че планират минимално предизборно увеличение на пенсиите.
В отговор министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов посочи,че правителството е подходило честно към гражданите, направило е реформа, за да спаси пенсионната система. Затова, въпреки кризата, имаме възможност да увеличим пенсиите с 9,8%, посочи той.
Министър Младенов не пропусна да напомни на опозицията, че
от реформата в пенсионната система ще се възползват следващите две правителства на България.
Румен Овчаров от БСП призова управляващите да не се оправдават с кризата. Според бившия министър правителството на ГЕРБ е похарчило 18 млрд. лв. повече в кризата в сравнение с правителството на тройната коалиция - по 6 млрд. лв. повече всяка година.
В отговор зам.- председателят на парламентарната група на ГЕРБ Димитър Главчевказа, че правителството на ГЕРБ е платило с 14 млрд. лв. повече за социални политики в сравнение с кабинета на тройната коалиция, с 9 млрд. лв. повече за пенсии, с 1,8 млрд лв. повече за образование, с 2,8 млрд. лв. - за здравеопазване.
Това са приоритетите на ГЕРБ, посочи Главчев и изчисли, че за тях настоящото правителство е дало 18,6 млрд. лв- повече.
Според него предвиденото увеличение на пенсиите през 2013 г. не е за сметка на финансовата стабилност на държавата.
Депутатите приеха приходи и трансфери по бюджета на Фонд "Пенсии, несвързани с трудова дейност" от 323 703 100 лева и разходи и трансфери от 323 716 800 лева.
Заложените приходи и трансфери във фонд "Трудова злополука и професионална болест" са 123 439 400 лв. и разходи и трансфери - 56 177 200 лв.
Парламентът въведе критерий възраст за пенсионирането на военни
Това стана с промени в Кодекса за социално осигуряване, направени при окончателното приемане на второ четене на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2013 г.
Лицата, изпълнявали военна служба, придобиват право на пенсия при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи и при навършване на 52-годишна възраст - за войниците (матросите), сержантите(старшините), офицерските кандидати и офицерите с младши офицерски звания, и 54-годишна възраст - за офицерите със старши и висши офицерски звания.
Военните, прослужили 15 години на длъжности от летателния състав, парашутистите, екипажите на подводните съдове и водолазния състав придобиват право на пенсия при навършване на 42-годишна възраст - за войниците (матросите), сержантите(старшините), офицерските кандидати и офицерите с младши офицерски звания и 44-годишна възраст - за офицерите със старши и висши офицерски звания.
Опозицията настоя пенсионирането на военните да не се свързва с определена възраст. Парламентът реши още осигурителят да изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност 70% от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70% от среднодневното уговорено възнаграждение.
Гласувано беше още паричните обезщетения за временна неработоспособност да се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия за инвалидност за същото заболяване, с изключение на случаите, когато болничния лист е издаден при обективни данни за обостряне на състоянието, както и с интервенции, свързани с лечение на хроничното заболяване.
Депутатите гласуваха за осигурителен стаж при пенсиониране, ако не е зачетен на друго основание, да се зачита времето на докторантурата, определено в нормативен акт за лицата, придобили образователна и научна степен "доктор".
