България излиза от кризата с едни от най-ниските бюджетни дефицити и дългове.
Това каза Питър Харолд, регионален директор на Световната банка за Централна Европа и Балтийските страни, предаде Агенция "Фокус".
Вярваме, че международният опит помага на България да формулира собствената си политика за в бъдеще и нашата цел не е да казваме какво точно да бъде направено, а да се представи анализ, добави той.
По думите му Световната банка е загрижена за тези, които живеят в бедност.
Желанието ни е утрешните пенсионери да имат един добър жизнен стандарт, а децата – своите най-добри възможности, заяви той.
Важно е, когато се оценяват постиженията на България, какви са били целите й, тя реагира ли на случващото се или просто вземаше решенията си на основата на ясната си визия за бъдещето, каза още Харолд.
"Страните имаха два избора – да се вкарат пари в икономиката, България не направи това, но много други страни го сториха.
Страната ви взе различно решение по отношение на важни средносрочни цели – влизане в зоната на еврото, спазване на строги финансови мерки.
Сега излизате от кризата с един от най-ниските бюджетни дефицити и дългове, но справихте ли се със средносрочната болка", попита Питър Харолд.
По думите му България е направила правилния избор.
"Перспективите пред Европа са много неясни в момента. Ясно е, че тази година ще бъде много дъждовна - в Еврозоната се очаква 0% или 1% растеж.
За България също се очаква скромен растеж. Най-хубавото нещо по отношение на Европа е, че през 1980 г. доходът на глава от населението в Полша – 1600 евро на глава от населението, днес е 10 000 евро, така че страната от относително бедна страна е държава с висок доход на глава от населението, два пъти повече, отколкото в България", подчерта Харолд.
По-рано днес в София бе предствен
доклад на Световната банка за икономическия модел на Европа.
Един от най-големите проблеми за Европа е демографският, всяка година Старият континент губи по 1 млн. души работна сила, се казва в доклада, предстваен от главния икономист на Световната банка за Европа и Централна Азия Индермит Гил.
Застаряването на населението от държавите в Европа оказва много силен натиск върху пенсионните и здравните им системи, каза Гил.
В България и Румъния този проблем е още по-голям.
У нас не само демографският прираст е отрицателен, но и много от младите хора емигрират. По данни на Световната банка
през 2050 г. една трета от българското население (33,8%) ще бъдат пенсионери.
Европа има и най-висок процент разходи за социална защита в сравнение със страните в Азия, САЩ и Австралия. В някои европейски страни разходите за социална защита достигат до 20% от БВП.
За България тези разходи са 11,3%, но при надвишаване на 10% от БВП на тези разходи се ограничават средствата за образование, а от това губи икономическият растеж, обясни анализаторът.
Най-важното за бъдещото европейско икономическо развитие според неговия анализ е даването на нов старт на Конвергентната програма на ЕС - чрез нея страните от бившата Източна Европа получават по-висок стандарт на живот. Трябва да се увеличи икономическата свобода и пазарите на труда в северните европейски страни да се отворят напълно, посочи още Гил.
Особено важно за развитието на всички европейски икономики е да не изостават в иновационно отношение, защото в САЩ развитието е базирано основно на високите технологии, а в Азия са изтеглени повечето от нискотехнологичните производства. Европа трябва да намери ниша за своето производство, а правителствата да станат по-ефективни - т.е. да харчат по-малко пари, посочи анализаторът на Световна банка.
Европа трябва да се фокусира върху повишаване на производителността на труда и подобряване на демографската картина, а страните от Южна Европа - да се справят с натрупаните дългове, обобщи изводите от доклада си Гил.
