С игурно би могло да се наложи таван на лихвите по така наречените бързи кредити, но трябва доста усилия да се хвърлят върху това как да изглежда схемата, по която да се определя максимална референтна лихва.
Това коментира пред журналисти подуправителят на БНБ и ръководител на управлението "Банков надзор" Цветан Гунев по повод на темата за бързите кредити и контрола върху тях.
Гунев отново припомни, че финансовите дружества, които предоставят бързи кредити, не са на лицензионен режим към БНБ, а на регистрационен.
Целта на надзора върху финансовите институции е те да бъдат достатъчно стабилни, за да не допринасят по косвен начин за влошаване на финансовото състояние на цялата система, уточни Гунев.
Дори и да преминат на лицензионен режим дружествата, които раздават бързи кредити, това едва ли ще се отрази на размера на лихвите им, смята той.
Гражданите трябва да бъдат много внимателни, когато сключват такива сделки, това е основно в техни ръце, смята подуправителят на БНБ.
Ако говорим за това да не бъдат прекомерно високи лихвите, това би могло да стане с въвеждане на максимална референтна лихва или просто казано "таван на лихвите", добави Гунев.
На въпрос дали има място в българското законодателство за подобен текст, Гунев каза, че това трябва да се обмисли. Ефектът от такъв текст ще бъде, ако фирми за бързи кредити надвишат определен таван на лихвите, те да могат да бъдат обвинени в лихварство, коментира подуправителят на БНБ.
Това по думите му трябва да бъде уредено така, че да е наказуемо. В момента определение за лихварство не е дадено никъде в нашата нормативна уредба, посочи Гунев.
Лихварството е свързано не само с това да дадеш много висока лихва, но и да експлоатираш някакви качества у клиента, от които можеш да се възползваш, коментира още той.
На въпрос дали БНБ би препоръчала на законодателя да се въведе таван на лихвите, Гунев отговори: "Трябва да помислим." Според него трябва да се помисли и за какъв тип продукти това може да се приложи.
