"Ако нещо не може да се движи вечно, то ще спре", отбеляза язвително преди време Хърб Стийн.
Афоризмът на американския икономист се оказва на място в последно време - също толкова приложим за режима на Хосни Мубарак в Египет, колкото и за повишаващите се цени на недвижимите имоти в Съединените щати.
Валиден ли е той и за разрастването на държавата?
Правителството се явява в много форми и размери. В някои части на света държавата е прекалено малка.
В Гватемала, където събираните данъци са една десета от брутния вътрешен продукт (БВП), частните охранители са пет пъти повече от полицаите и военните взети заедно.
По-голямата част от света обаче има точно обратния проблем. Държавата от един век непрестанно слага ръка върху все по-голям дял от икономиката в богатия свят, като едновременно с това се увеличават и регулаторните й функции.
Силите, които стоят зад разрастването на държавата, са могъщи, но също толкова силни са и причините, поради които е необходимо то да бъде спряно.
Като либерално списание, "Икономист" отдавна дава израз на своите предпочитания за една по-малка държава; сега има обаче прагматични основания политиците от всички видове да направят държавата по-продуктивна.
Със застаряващо население, за което е необходимо да полагат грижи, много правителства в богатия свят вървят към фалит, освен ако не повишат данъците до равнища, които ще съсипят съответните икономики.
А нововъзникващите пазарни икономики наблюдават, силно желаейки да удовлетворят исканията на своите все по-богати граждани, но и да избегнат грешките на Запада.
Гледайте, звярът си променя формата
Отношението към голямото правителство се люшка между двете крайности - от либералната атака срещу "държавата покровител" през 19. век през постигането на социалдемократическия консенсус след Втората световна война до тачъристката приватизация през 80-те години на 20. век.
Има някои признаци, че предстои ново преосмисляне на въпроса: забележете бюджетните съкращения в еврозоната, битката между губернатора на Уисконсин и синдикатите от държавния сектор и риториката на британския премиер Дейвид Камерън за "Голямото общество".
Дори има вероятност делът на държавата в БВП да намалее в краткосрочен план, тъй като възстановяването увеличава цялата икономика.
Много от опитите за реформа обаче са плахи. Погледнете лъжливите бюджети, "произведени" във Вашингтон от президента Барак Обама и републиканците, и тяхното нежелание да посегнат на социалните привилегии.
Ако не бъде направено нищо друго, освен орязванията в някои министерства, то държавата чудовище отново ще се задвижи. Защо?
Защото въпреки цялата риторика на Чаеното парти, голямото правителство не е просто грешка на егоистичните бюрократи и левите политици. Консервативните избиратели, макар че не обичат данъците, продължават да искат държавата да прави повече.
Така както левицата построи болници, обяви безбройни програми за подпомагане на бедните и разглези учителските профсъюзи, десницата построи затвори, обяви война на наркотиците и тероризма и разглези генералите, фермерите и полицаите.
Има освен това две структурни причини за голямото правителство.
Първо, производителността в държавния сектор, по-специално в сфери като образованието и здравеопазването, изостава от тази в частния сектор. И второ, има огромно увеличаване на "социалните трансфери", особено на помощите за средната класа и възрастните хора.
За да "отслабнат", правителствата трябва да направят две неща: да се научат как да правят повече с по-малко, което означава да модернизират държавата, както и да намалят онова, което предлагат, между другото и социалните плащания.
И двете неща са неизбежни, но първото предлага най-добрата възможност за незабавни подобрения. По-голямата част от опитите за държавно преустройство до този момент завършват зле.
Пропуските на сегашната система обаче стават още по-очевидни, особено като се имат предвид разликите в резултатността, от които човек може да ахне. Защо трябва един здравен район във Великобритания да има осем пъти повече "непланувани приемания (в болница)" (от скъпите) от съседния, с който толкова си приличат?
Всяка нова международна класация на образователните системи разкрива все по-ясно, че американските училища и университетите в континентална Европа не изпитват недостиг на пари, както твърдят синдикатите, а имат нужда да наемат по-добри преподаватели, както и да уволнят некадърните.
Подобряването на качеството на безполезните части от държавния сектор до близко до средното равнище само по себе си ще спести цяло състояние и ще подобри услугите драматично.
Има освен това общи теми, които изникват отново и отново: да се плаща добре на ефективните държавни служители; работата на държавните служители да стане прозрачна; да се опрости данъчната система; и да се насочат усилията към схема, в която има малко ядро предоставяни от държавата граждански услуги с голям брой конкуриращи се изпълнители на услуги.
Реформирането на държавния сектор е мъчна работа. Ако то бъде проведено успешно, държавата ще може да предлага същите услуги и помощи срещу по-малко пари.
Необходимо е обаче политиците да се заемат и с въпроса дали трябва държавата да харчи толкова много пари за толкова много хора. Тук политиката е от много по-голямо значение, защото избирателите са настроени повече да защитават своите облаги и защото трябва да бъдат взети откровено идеологически решения.
Това списание например би орязало промишлените субсидии и данъчните отстъпки (вторите са 1 трилион долара годишно само в Съединените щати); то освен това би увеличило пенсионната възраст много по-бързо, отколкото го правят сега повечето западни правителства, като при това я фиксира към средната продължителност на живота.
Най-трудният от всички въпроси ще е за привилегиите, които сега са в изобилие за средната класа и възрастните хора. Помощи, които първоначално са били замислени за бедните, са се превърнали в своеобразни подкупи за средната класа; други отиват при възрастните хора за по-дълъг период, отколкото някой е очаквал.
Същността на социалните държави в Европа, която се характеризира от принципа "изяж всичко каквото можеш от бюфета", не само води до свръхпотребление; тя означава също така, че дори онези, които си живеят добре на гърба на държавата, имат малка представа колко висока е цялата сметка.
Ще повторим, колкото по-прозрачна и модерна е държавата, толкова по-лесно ще е да се говори за обвързване на сега общите помощи с равнището на доходите.
Един хубав ден
В идеалния случай следващият цикъл избори в западните страни, по-специално президентските в Съединените щати, ще се съсредоточат именно върху това. Свиването на държавата не е лесно.
Помислете обаче за алтернативата: още по-дебела държава, още по-малка свобода и още по-високи данъци.
През 90-те години на 20-и век бе спечелено много от представата, че капитализмът е с толкова развързани ръце, че държавите са длъжни да "отслабнат", за да се конкурират за благоразположението на корпорациите.
В действителност компаниите се оказаха по-лоялни, отколкото се очакваше, и държавата се отдаде на последното развързване на кесията. Талантът и капиталът обаче стават по-мобилни; и демографският натиск на това застаряващо население нараства. Още по-голямата държава не може да се движи вечно. Тя ще спре.
