Глоба и за работещите, който нямат сключен трудов договор, а не само за работодателите.
Това предвиждат промените в Кодекса на труда, които парламентът гласува на второ четене след близо два часа спорове.
87 депутати бяха "за", 19 - "против" и двама се въздържаха.
Наказанието за работника ще е глоба в трикратен размер на личните осигурителни вноски за задължително социално и здравно осигуряване, определени върху минималния осигурителен доход за съответната дейност.
Парите ще се превеждат във фондовете на Държавното обществено осигуряване
и на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). В момента санкцията за работодателите, наели хора без договор, е между 1500 и 15 000 лв.
От левицата поискаха глобата за работника да отпадне. Не е нормално в държава която е на първо място по ръст на безработица в ЕС, да се опитвате да наказвате работника, възрази председателят на социалната комисия Драгомир Стойнев (КБ).
Колежката му Мая Манолова цитира данни на синдикални и работодателски организации, според които през 2011 г. спрямо 2009 г. без работа са останали над 350 хил. души, а безработицата е в рамките на 15%. Това, по думите й, означава, че натискът е от работодателя към работника и работникът остава "в ъгъла".
Според Хасан Адемов (ДПС) е странно с осигурителни вноски да се плаща административно-наказателна санкция.
С този текст налагате наказателна отговорност и на крадеца, и на обрания, каза независимият народен представител Георги Терзийски, който не застава зад предложението.
Председателят на ПГ на ГЕРБ Красимир Велчев коментира, че предложението ще има ефект и е много правилно. Според него обаче е твърде голяма ножицата при глобата за работодателите - от 1500 до 15 000 лв.
Министърът на труда Тотю Младенов разясни, че целта е борба със сивия сектор и припомни, че зад предложението застават както от инспекцията по труда, така и синдикатите.
Парите от санкцията отиват в осигурителната сметка на работника, по този начин не го наказваме, а го стимулираме, категоричен е Младенов.
Подавате опасни сигнали към хората, предупреди той социалистите, казвате им така - работете без трудови договори, няма да имате права за майчинство, за безработица, за пенсии.
По-рано днес депутатите решиха
да не дават право на НАП да проверява работниците и служителите за трудови договори.
Предложението беше на председателя на Бюджетната комисия Менда Стоянова за промени в Кодекса на труда, с които се даваше право и на НАП, освен Инспекцията по труда, да проверява дали работниците имат сключен трудов договор.
Критиките към промяната дойдоха от "Коалиция за България" (КБ).
Михаил Миков заяви, че може да се стигне на практика до два контролни органа да имат различни констатации по един и същи казус: "Министър Дянков трябва да дойде тук и да каже има ли капацитет НАП да извърши тази дейност, защото ако е така, трябва да измислим да закрием Инспекцията по труда, след като тя не функционира, я възлагате на друг орган".
Предложението на практика вкарва един абсурден от юридическа гледна точка текст, заяви Мая Манолова по време на дебатите.
Депутатите приеха и нови критерии за представителност на национално ниво на работодателските организации.
От опозицията се обявиха против новите изисквания и обясниха, че с тях
Българската търговско-промишлена палата (БТПП) се изключва от Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС)
Един от критериите за представителност вече ще е работодателската организация да не извършва дейности, изрично възложени само на нея със закон или с нормативен акт.
Освен това организацията трябва да обединява браншови или отраслови структури и предприятия, в които са наети не по-малко от 100 хиляди осигурени по трудов договор лица.
Друг критерий е да има местни органи в повече от една четвърт от общините в страната и национален ръководен орган.
Работодателската организация трябва да има статут на юридическо лице най-малко три години преди подаване на искането за признаване на представителност.
