Малките балтийски страни се стремяха към по-тясна интеграция с Европа с огромен хъс.
Но цената на валутния съюз може да ги накара да се поспрат.
Както икономисти, така и обикновени граждани наблюдават протестите по улиците на Атина и бавния отговор на проблемите на Гърция от страна на Брюксел.
"Страни като Естония и Латвия отчаяно искаха преди да влязат в съюза. Еврото обаче не изглежда толкова примамливо сега", каза Алф Ванагс, директор на Балтийския международен център за икономически науки в Рига.
Латвия бе на път да приеме еврото през 2014 г., както и Литва, а Естония предвиждаше включването си в еврозоната през 2011 г. Тези правителства имат причина да се опасяват, подобно на Атина, че ще попаднат в безизходна ситуация: няма да могат да платят скъпите социални програми, искани от гражданите, докато стоят в границите на разрешения в еврозоната бюджетен дефицит.
Ентусиазирана от години за приемане на еврото, Латвия въведе болезнени мерки за ограничаване на бюджетните си разходи. Дори когато глобалната икономика се свиваше, правителството съкрати разходите.
Програмата предвиждаше съкращения от 50% и повече на заплатите в държавния сектор и 40% намаление на бюджетите на болниците. Резултатът, както твърдят много икономисти, бе задълбочаване на безработицата и
най-лошата рецесия в сравнение с която и да е страна в ЕС
Брутният вътрешен продукт на Латвия намаля с 24% от началото на рецесията - по-дълбок спад от този на Америка по време на Голямата депресия.
Да се поддържа колебливата икономика на една страна в съответствие с еврото "е високоизискваща и много неприятна задача", каза Ванагс.
Едно от ограниченията, съпровождащи присъединяването към еврозоната, ще е, че Латвия няма да може да намали стойността на валутата си чрез печатане на повече пари.
Настоящите по-слаби членове на еврозоната като Испания и Португалия изпитват същите ограничения сега. Въпреки някои негативни ефекти
девалвацията е помогнала на много страни през годините
давайки тласък на икономиките им, като е оскъпила чуждите стоки и направила родните по-привлекателни.
Латвия вече предприе някои стъпки, които ограничават способността й да засили икономиката си. През 2004 г. Централната банка обвърза националната валута лат с еврото, за да се подготви за въвеждането му.
През 2008 г. страната прие ограничения на бюджетните разходи като условие за спасителен план на Международния валутен фонд (МВФ) и това й позволи да продължи по пътя за приемане на еврото.
След като рязко съкрати заплатите в държавния сектор, правителството окуражи частния да направи същото. Политиката всъщност целеше да балансира търговския дефицит. Страната обаче сега
страда жестоко от мерките, необходими за влизане в еврозоната
Зам.-министърът на икономиката на Латвия Андрис Лиепинш каза в интервю, че Латвия продължава да държи на обвързването с еврото и на въвеждането му.
"Проблемите на Гърция са временни. Тя се нуждае от същите реформи като Латвия", каза той.
Програмите за икономии, наложени от МВФ, ще помогнат на латвийската икономика да се преструктурира в дългосрочен план чрез съкращаване на разходите за здравеопазване и окуражаване на компаниите да вършат работата си по-добре.
Девалвирането на валутата ще помогне само в краткосрочен план, каза Лиепинш. Това ще накара също повече собственици на жилища да просрочат плащанията по ипотечните си кредити, които са често пъти в чужда валута.
"Ще загубим конкурентноспособност като икономика.
Политиката трябва да се преценява в перспектива от три или четири години
като се има предвид че мерки като окуражаване на аутсорсинга направиха компаниите по-конкурентни и в същото време създадоха възможност за нов малък бизнес", каза той.
Икономиката на Латвия се сви до изключителните 18% през 2009 г., според предварителни данни. Ако това ниво се задържи, това ще е най-рязкото свиване в света, макар че идва след онова, което е широко възприемано като неустойчив бум на растежа малко преди глобалната криза.
След вчерашната среща на лидерите на ЕС в Брюксел премиерът Бойко Борисов коментира, че ударът от създаденото от Гърция положение в еврозоната реално ще бъде поет от България и Естония.
"Всички в ЕС, сред тях и Европейската централна банка, са изплашени от случващото се... Ще имаме още срещи, но е ясно, че сегашният момент е най-неподходящият да се говори за еврозоната. За наше най-голямо съжаление, тъй като ние нямаме никаква вина", отбеляза Борисов.
По думите му всички са станали много по-мнителни.
"Отчита се нашата дисциплина и че сме покрили критериите. Но при вземането на решение оказват влияние и натрупаните съмнения дали икономиката на България и подобни страни ще издържи през следващите години", допълни премиерът.
