Не е изключено в дългосрочен план някои страни да напуснат еврозоната, съобщава Ройтерс.
Валутният съюз е изправен пред най-тежката криза от създаването си преди 11 години и вероятно засега ще успее да се запази цял.
За бъдещето обаче не може да се говори с категоричност.
Сривът в котировките на акциите и облигациите, отчетен миналата седмица в Гърция, Испания и Португалия, подчертава опасенията на инвеститорите, че тежко задлъжнелите страни в южната част на еврозоната може би няма да успеят да се справят с бюджетните и валутни условия на членството.
Мнозина анализатори очакват, че Европейският съюз - или Международният валутен фонд (МВФ), който посочи, че ще подкрепи Гърция, ако Атина помоли - ще помогне някак на слабите членове на еврозоната в случай на необходимост, за да се запази целостта на валутния съюз.
Отклоненията в националните икономики обаче са толкова големи, че дори ако слабите членки бъдат спасени, проблемите им
могат да засегнат растежа на еврозоната за години напред
Ако цената на членството стане твърде висока, през идните години страните може би ще бъдат принудени да се откажат от еврото.
Слабостта на южните страни от еврозоната през първите години бе прикривана благодарение на благоприятната международна среда, евтините кредити и бума в строителния сектор.
При финансовата криза от 2007-2009 г. членството предпази тези държави от най-тежките пазарни сътресения. През последните няколко месеца обаче съотношението между разходи и ползи от членството се промени.
Държавните дългове и безработицата нараснаха толкова много, че страните трябва да постигнат силен икономически растеж, за да успеят да ги намалят.
Заради членството в еврозоната обаче те не могат да понижат водещата си лихва, нито да обезценят валутата си.
