Кризата в Европа отнема животи

Строгите ограничения в разходите, въведени от европейските правителства заради проблемите с дълговете, не само доведоха региона до рецесия, но и могат да бъдат обвинени частично за поява на болести, каквито обикновено няма на Стария континент, и за увеличаване на самоубийствата.

Това съобщава Асошиейтед прес, позовавайки се на изследване, публикувано в интернет в специална серия на медицинското сп. "Лансет".

От началото на кризата през 2008 г. държавното здравеопазване в Европа е с орязан бюджет, достъпът до медицинско лечение е намален и бяха въведени непопулярни мерки, като потребителски такси в болниците.

Държавите, които орязаха най-много разходите си - Гърция, Испания и Португалия, са най-зле от медицинска гледна точка.

Мерките за ограничения не решиха икономическите проблеми, но създадоха големи проблеми за здравето, каза Мартин Маккий, професор по европейско обществено здравеопазване в лондонския Институт по хигиена и тропическа медицина.

Той изтъкна, че влошаващото се здраве на хората не е предизвикано само от безработица, но и от липсата на социална система, към която да се обърнат.

Хората трябва да имат надежда, че правителството ще им помага в това трудно време, допълни той.

Особено тежко е положението в Гърция. Самоубийствата там са се увеличили с 40% през 2011 г. в сравнение с предишната година.

Миналата година има също показателно увеличение на случаите на зараза с ХИВ сред наркоманите, което се дължи до известна степен на използването на общи игли, след като отпаднаха програмите за безплатното им осигуряване.

От няколко години в Гърция има и случаи на малария, западнонилска треска и треска денге

Тези болести са нехарактерни за Европа. През 2011 г. "Лекари зад граница" помогна на Гърция да се справи с маларията, появила се след като властите спряха да пръскат срещу комари.

В Испания пациентите се оплакват от влошаване на медицинските услуги. Ханс Клуге от европейския офис на Световната здравна организация препоръчва да не се правят радикални здравни реформи в условията на икономическа криза.

"Във всяка здравна система има по нещо за изрязване", каза той, препоръчвайки държавите да започнат с мерки като купуване на повече генерични лекарства или премахване на ненужни болнични легла. Маккий и колегите му установиха, че здравето на хората не е влошено във всички държави, потънали в дългове.

Въпреки огромните загуби в банковия сектор Исландия отхвърли спасителна програма, препоръчана от Международния валутен фонд.

Британските учени не установиха там увеличаване на самоубийствата и населението може и да е по-здраво, защото някои световни вериги за бързо хранене се изтеглиха.

На други места учените отбелязват намаляване на катастрофите, защото повече шофьори предпочитат да се движат с обществен транспорт. Това от своя страна доведе до недостиг на дарени органи и по-малко трансплантации, особено в Испания и Ирландия.