България е сред страните, в които рискът от бедност и социално изключване е най-висок.
Това показва представен днес от Европейската комисия преглед на социалната ситуация в страните от Евросъюза.
Той очертава и тревожни тенденции по отношение на дългосрочната безработица у нас.
Делът на дългосрочно безработните у нас поставя странната ни на осмо място в ЕС – с по-лоши показатели са Гърция, Испания, Ирландия, Словакия и трите прибалтийски страни.
По отношение на рисковете от бедност Еврокомисията очертава три групи страни и поставя България в най-проблематичната от тях – където опасностите от бедност и социално изключване са най-големи, а възможностите за излизане от тази ситуация - най-малки, предаде кореспондента на БНР в Брюксел Диана Чепишева.
В тази група сме заедно със страни като Румъния, Малта, Гърция, Испания, Италия и Португалия.
Според Европейската комисия един от основните проблеми на подобни страни са неприспособените към реформите трудови пазари.
Съгласно прегледа на заетостта и социалното развитие в Европа за 2012 г. след пет години икономическа криза и връщане на рецесията през 2012 г. безработицата достига небивали през последните почти двадесет години мащаби, доходите на домакинствата спадат и рискът от обедняване или социално изключване нараства, особено в държавите членки от Южна и Източна Европа.
Въздействието на кризата върху социалното положение вече се усеща по-остро, тъй като първоначалният предпазен ефект от по-ниското данъчно облагане и по-големите разходи за социални плащания (т.нар. "автоматични стабилизатори") отслабна.
Появява се нов вододел между страните, които като че ли са попаднали в низходящата спирала на спад в производството, бързо нарастваща безработица и бързо намаляващ разполагаем доход, и страните, които показват до момента добра или поне известна стабилност.
Последните имат по-добре функциониращи пазари на труда и по-устойчиви системи за социална сигурност.
"2012 г. беше поредната много лоша година за Европа от гледна точка на безработицата
и влошаването на социалното положение", коментира европейският комисар по заетостта, социалните въпроси и социалното приобщаване Ласло Андор.
"Но нашият анализ показва до каква степен целесъобразни реформи на пазара на труда и подобрения в структурата на системите за социална сигурност могат да подобрят способността на държавите членки да устояват на икономическите удари и да улеснят по-бързото излизане от кризата.
Освен това социално-икономическото положение в Европа едва ли ще се подобри съществено през 2013 г., ако не постигнем по-голям напредък и при решаването по внушаващ доверие начин на кризата с еврото като намерим средства за така необходимите инвестиции, включително в повишаването на квалификацията на хората, съответствието на техните умение на търсенето на пазара и социалното приобщаване, и като накараме финансовите структури да работят за реалната икономика."
Нарастващи различия в рамките на еврозоната
Средното ниво на безработицата в ЕС нарасна до почти 11%. Докладът потвърждава нов модел на задълбочаващи се различия, които се открояват най-силно между северните и южните страни от еврозоната.
Разликата между нивата на безработицата в тези два региона бе 3,5 пункта през 2000 г. и спадна до нула през 2007 г., но след това бързо нарасна до 7,5 пункта през 2011 г. Извън еврозоната различията, макар и да нарастват, са значително по-малки.
Тази обезпокоителна тенденция показва спешната необходимост от намирането на по-ефективни механизми за стабилизиране на макроикономическо равнище, очертана също и при провежданите в момента дискусии относно изграждането на задълбочен и истински икономически и паричен съюз.
Анализът показва също така, че в държавите-членки, които са предприели съществени реформи, за да направят своя пазар на труда по-динамичен, за безработните вероятността да си намерят нова работа остава по-голяма дори през годините на криза.
Комисията призовава за такива реформи в своя Пакет за заетостта от април 2012 г. и в Годишния обзор на растежа за 2013 г., а възможните реформи ще бъдат подробно разгледани като част от т.нар. "европейски семестър" през 2013 г. и конкретните препоръки за всяка държава членка.
Доходите на домакинствата намаляват, рисковете от трайно социално изключване нарастват Рисковете от обедняване и възможностите за избягване на бедността варират много между държавите-членки. Някои групи от населението са по-силно засегнати.
Младите хора, безработните жени и самотните майки са сред тези, които са най-силно застрашени от трайна бедност. Липсата на осезаем възстановителен период подложи на натиск доходите на домакинствата в повечето държави членки и увеличи рисковете от трайно социално изключване.
Реалният брутен разполагаем доход на домакинство намаля между 2009 г. и 2011 г. в две трети от членките на ЕС,
за които е налична информация, като най-голям спад се отбелязва в Гърция (17%), Испания (8%), Кипър (7%) и Естония и Ирландия (5%).
Тази тенденция рязко се различава от положението в скандинавските държави, Германия, Полша и Франция, където благодарение на системите за социална сигурност и по-устойчивия пазар на труда общите доходи са продължили да се увеличават по време на кризата.
Навсякъде обаче продължаващата криза увеличава рисковете от трайно социално изключване.
За да не се допусне нарастващата бедност и дългосрочното социално изключване да се превърнат в трайна тенденция, е необходимо да се разработят политики, съответстващи на специфичните обстоятелства в различните държави и на потребностите на най-рисковите групи от населението.
В началото на 2013 г. Комисията ще предложи "пакет за инвестиции в социалната област" с насоки за държавите членки за въвеждането на адекватни, устойчиви и ефективни социални политики, които укрепват човешкия капитал и социалната сплотеност в условия на нарастващ натиск върху ресурсите на частния и държавния сектор за посрещане на предизвикателствата.
Ключовата роля на структурата на системите за социална сигурност и данъчно облагане
От гледна точка на ефективността на системите за социална сигурност за преодоляване на бедността, тяхната структура е също толкова значима, колкото и размерът им — едни и същи нива на социални разходи в различните държави членки водят до различни степени на намаление на бедността.
Системите за данъчни облекчения могат да окажат значително въздействие върху заетостта чрез специфични мерки, като например предоставянето на услуги за гледане на деца, което значително улеснява заемането на работни места, по-специално при жените.
Също толкова важна е и структурата на приходите в социалната държава. Като се пренасочи данъчната тежест, в съответствие с предложенията в Пакета за заетостта и Специфичните за всяка страна препоръки за 2012 г., от работната сила към други източници, като емисиите на въглероден диоксид или потреблението и собствеността, ще се повиши заетостта.
При преструктурирането на данъчната политика (по-специално разпределителните й аспекти) обаче трябва да се подходи внимателно, когато се търсят алтернативни източници за заменяне на несъбраните приходи от по-ниското облагане на труда.
Съгласно анализа няма оптимално решение при пренасочване на данъци от гледна точка на интегрираната политика по заетостта и социалните въпроси, но целесъобразна структура на системите за социална сигурност увеличава предимствата на някои видове пренасочване на данъци.
Заплатите са не само елемент на разходите, те са и доход, с който хората си купуват стоки и услуги. Намаляването на заплатите би могло да подобри конкурентоспособността, но ще намали също така търсенето в страната на продуктите на дружествата, а това може да доведе до закриване на работни места.
Делът на служителите в общия доход, генериран от икономиката, намаля в Европа през последното десетилетие, докато поляризацията между работни места с високи и ниски доходи се увеличи.
Запазва се голямата разлика между заплащането на труда на мъжете и жените (средно 16,4% в ЕС за 2010 г.), която показва тенденция да се задълбочава с възрастта.
Анализът в доклада относно минималната заплата показва, че страните с по-висока минимална заплата не предлагат на хората с ниска квалификация демотивиращо ниско заплащане, което да ги откаже от участие в пазара на труда — напротив, в тези страни се наблюдава по-високо ниво на заетост при хората от тази група.
Минималната заплата дава възможност също така да се намалят различията в заплащането на мъжете и жените. Поради това в Пакета за заетостта от 2012 г. се подчертава, че структурните реформи на пазара на труда следва да са насочени към осигуряването на достойно и надеждно заплащане и избягването на уловките на ниските заплати, включително чрез установяване на подходящи нива на минималните заплати.
Умения
Анализът в доклада посочва, че в някои страни, по-специално в южната част на ЕС, съответствието между наличните умения и предлаганите работни места не е добро и/или се е влошило.
Този проблем е особено остър за високия и все още нарастващ брой млади хора, които са без работа или не са включени в каквато и да е форма на образование или обучение.
Предложенията, изложени в Пакета за младежката заетост, са насочени към решаването на този проблем, като се създадат условия за всички безработни млади хора да продължат образованието си или да се включат в курсове за обучение, стажове за повишаване на квалификацията или професионални стажове, което увеличава шансовете им да намерят работа или да започнат собствен бизнес.
За да се намали несъответствието между предлаганите и търсените умения, страните трябва да инвестират по-ефикасно в образованието и обучението, да финансират по-добре активни политики на пазара на труда и да подпомагат създаването на работни места за високо квалифицирани кадри в секторите, които отбелязват растеж.
Ако не в собствената си страна, хората често могат да намерят работа в други държави членки, но могат да срещнат много затруднения за получаване на необходимата информация.
Неотдавна Комисията прие решение за модернизиране и подобряване на EURES, мрежата за търсене на работа в целия ЕС.
Целта е търсещите работа да могат по-лесно да се свързват с работодатели, които се нуждаят от специфични умения във всички държави членки, да се изведат на преден план сектори и професии, в които не достигат квалифицирани работници, а специализираните програми за мобилност на младите хора да получат подкрепа от мрежата.
Още икономически новини в Pariteni.bg
