Т ова, че ще има повече пари за социална политика в бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за следващата година - 650 млн. лв., е добре, само че повечето от средствата са за финансиране на вече взети мерки през тази година.
Това коментира днес президентът на КНСБ Пламен Димитров в отговор на журналистически въпрос след среща на синдиката с представители на Реформаторския блок.
Не сме големи оптимисти, че ще можем да постигнем напредък, добави той и заяви, че синдикатът има ключови искания, от които нямало да отстъпи.
Едното от тях е свързано с минималното обезщетение за безработица. Няма как вече 5-6 години няколко правителства да нарушават безпардонно закона, коментира Димитров.
Той припомни, че по закон обезщетението за безработица трябва да бъде 60% от минималния доход (минималната заплата) и сега е 60% от 240 лв., макар че минималната работна заплата отдавна не е 240 лв.
По отношение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК)
вицепрезидент на КНСБ Иван Кокалов каза, че имунизацията трябва да се върне в Министерството на здравеопазването (МЗ), защото "това е държавна политика и не касае само здравноосигурени лица".
По думите на Кокалов в предложения проект за бюджет се предвижда връщане към МЗ само на инвитро процедурите. Този бюджет също е планиран с дефицит около 150 млн. лв., посочи Кокалов.
Според лидера на Реформаторския блок Радан Кънев няма смисъл да се коментират бюджетите на двете солидарни системи без държавния бюджет.
Пенсионната система зависи в много по-голяма степен от трансфери от държавния бюджет отколкото от вноски, подобен дисбаланс, макар и в обратна посока, съществува и по отношение на бюджета на НЗОК, коментира Кънев.
По думите му по-същественото е дали тези "бюджети ще минат, или ще бъдат повод за дългоочакваната смяна на правителството".
След срещата си от КНСБ и от Реформаторския блок заявиха, че имат сходни виждания и изразиха убеденост, че предстоят предсрочни избори
От Блока са представили 10 спешни мерки, както и политики, свързани с бъдещата им програма на управление. В не малка част от тези мерки имаме сходни виждания, а в някои дори идентични, коментира президентът на КНСБ Пламен Димитров.
По думите му сходните виждания са по отношение на защитата на потребителите и на кредитополучателите, в областта касаеща антимонополното и антикорупционно законодателство (и особено по проблема с регулаторите), по отношение на някои данъчни закони и във връзка с идеята за увеличаване на събираемостта вместо повишаване на ставките.
Известни различия са изразени по отношение на преразпределението през бюджета, като от КНСБ смятат че едно преразпределение, достигащо до около 40% от БВП, няма алтернатива. Известни неясноти, по думите на Димитров има и по отношение на пенсионната система и на предложението за нов Кодекс на труда.
"Ще решим как да действаме по-нататък като видим завършената програма на Реформаторския блок преди предстоящите предсрочни избори, каквито всички знаем че ще има, въпросът е кога ще бъдат", коментира Пламен Димитров.
Полето на съгласие се оказа неочаквано широко, не само в убеждението че скоро ще има предсрочни избори, а и по конкретните политики, потвърди думите му лидерът на Реформаторския блок Радан Кънев.
Той допълни че една част от постигнатото съгласие е по отношение на предложенията за възстановяване на баланса между работодатели и работници, когато става въпрос за неплатени заплати и в сферата на облагането на най-ниските доходи.
"България е държавата с най-ниски доходи в Европа и една от малкото, при които минимумът се облага. Тази комбинация показва, че данъчната система у нас е твърде безпощадна към най-бедните", коментира още Кънев.
