Намаляването на регулаторната тежест върху бизнеса е най-бързият начин да бъде освободен ресурс, който веднага може да се използва от деловите среди за повишаване на заплати и дори за наемане на нови хора.
Това коментира за БТА Евгений Иванов, изпълнителен директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).
Агенцията е потърсила мнението на работодателските организации във връзка със заявеното намерение на премиера Пламен Орешарски за среща следващата седмица с работодатели, синдикати и неправителствения сектор за ограничаване на регулацията на бизнеса и административните такси.
"В момента между 15 и 20% от разходите на фирмите отиват за лицензи, излишно вадене на документи, плащане на такси, които в повечето случи са несъразмерни с предоставяната услуга. Това е начин за "изпомпване" на свободния ресурс на фирмите", коментира Иванов.
По отношение на регулациите според КРИБ сега най-големият проблем е ДКЕВР.
От работодателската организация настояват да има предвидимост в цените на природния газ и на електроенергията, което ще позволи на бизнеса да си планира разходите.
От КРИБ изповядват принципа, според който, където е възможно, държавата да прехвърля регулациите към бизнеса за администриране. Става дума най-вече за лицензионните и регулационните режими.
По отношение на таксите за правораздаване КРИБ смята, че е необходима промяна в системата.
"Има огромен набор от документи, несвързани с класифицирана информация, които могат да се издават служебно и безплатно, което е в пряка корелация с електронното правителство.
Ако не в целия си вид, то поне да отпаднат правомощията, които държавата сама си дава по отношение на единното платежно нареждане, като определя кой приход за кое задължение трябва да отиде за погасяване", коментира изпълнителят директор на КРИБ.
Бизнес средата в България е изключително "замърсена", коментира изпълнителният председател на Българската стопанска камара Божидар Данев
Намалението на регулативните режими и таксите са сред исканията на БСК, които са част от цялостен пакет предложения към премиера Пламен Орешарски с осем раздела.
По отношение на режимите камарата ще настоява да се намали степента на регулацията - лицензионни режими да преминат в разрешителни, а разрешителните - в инстанционни. Така ще се смени тежестта и таксите за тези режими, допълни Божидар Данев.
Той отбеляза, че неколкостотин са режимите, които незаконно са въведени от общините, и по тази причина е необходим цялостен преглед на правното им основание за въвеждане и да има санкции при констатирани нарушения.
Масово явление е държавните инспекции да искат от бизнеса да им плаща проверките, каза Данев и добави, че това е рекет към деловите среди. Камарата предлага приходите от такси и глоби да постъпват в бюджета, а не във ведомствата, за да нямат те интерес непрекъснато да увеличават размера им.
БСК предлага коренна промяна във формата на таксите за правораздаване и нотариални услуги. Извеждане от патримониума на държавата на Търговския регистър, който според камарата се е превърнал в приходна агенция, е друго предложение.
БСК иска да спре практиката държава с бюджетни средства да създава бизнес, какъвто е случаят с охранителния бизнес. Високите такси в правораздаването блокират бизнеса, коментира Божидар Данев.
Камарата не предлага намаляване на таксите, а нова система, която предвижда при подаване на иска таксата да е минимална, а пълният й размер да се изплати след осъдителната присъда от загубилия делото.
БСК вижда възможност за намаляване на нотариалните такси, таксите на Търговския регистър, на Патентното ведомство, на общините. От камарата отново ще напомнят за искането за промяна в изчисляването на такса смет и преодоляване на огромната разлика при определянето й в отделните общини.
От БСК заявиха, че по отношение на единното платежно нареждане е необходимо да се изпълнява това, което нарежда работодателят, а не НАП да решава къде да отидат парите.
Сред другите искания на БСК са да има предвидимост на нормативната база, както и в оперативната среда - например своевременно да се знае каква ще е цената на електроенергията, да се въведе на ред в плащанията на държавата и на общините към бизнеса, борба с монополите и картелите.
БСК освен това предлага и конкретни стъпки за изграждане на електронно правителство, защо в момента няма пътна карта за неговото изграждане, коментира Данев.
Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) предлага да се създаде работна група по проблемите на регулационните режими за бизнеса
под ръководството на новия вицепремиер в правителството с ресор бизнес среда, държавна администрация. Това коментира за БТА председателят на Асоциацията Васил Велев.
"Идеята е в тази работна група всички, които администрират регулаторни режими, да ги защитят или те да отпаднат. Още преди август могат да бъдат идентифицирани всички режими, които следва да отпаднат, за да могат да се подготвят промени в съответните нормативни актове", допълни Велев.
Предложението на Асоциацията е режими, които не намират основание в европейското законодателство, да отпаднат. "По този начин ще отпаднат или ще бъдат облекчени над 100 регулаторни режима", каза Велев.
От Асоциацията настояват да се въведе оценка на въздействието на нормативните актове, които се предлагат. Това трябва да стане чрез правилника на Народното събрание, на Министерския съвет и правилата по министерства и общините. "Има много добра разработка на Световната банка по отношение на методиката при определяне на таксите и те не трябва да надвишават разходите за тяхното администриране", отбеляза Велев.
От Асоциацията искат методиката да се въведе с бюджета за следващата година. По думите на Велев в Търговския регистър например има над 50 млн. лева събрани такси, които превишават разходите за тяхното администриране.
"Формирането на такса битови отпадъци също трябва да се промени от 1 януари следващата година. На много места общините определят таксата като функция на стойността на дълготрайните материални активи. Активите не генерират отпадъци, хората ги генерират", каза Велев.
Предложенията на Асоциацията по отношение на единното платежно нареждане е платците да определят за какво плащат сумите. Сега те си мислят, че са платили осигуровки, а се оказва, че са им удържали някакви стари задължения и отчитат в счетоводните си отчети едни стойности, а се оказва, че НАП им води други стойности, допълни Велев.
Над 600 са регулаторните режими, коментира Цветан Симеонов, председател на Българската търговско-промишлена палата (БТПП)
По думите му администрацията е заинтересована тези режими да се запазят, защото те са нерегламентиран източник на допълнителни доходи. Изходът е въвеждане на електронното правителство.
Когато всички регулаторни режими се опосредят от електронното правителство, самата администрация ще бъде затруднена да извлича допълнителни неполагащи й се облаги, смята Цветан Симеонов.
"Така ще настъпи обстановка, в която много от режимите ще се окажат ненужни и ще отпаднат.
Ако намаляването на административната тежест за бизнеса върви постарому, не очакваме резултати", каза Симеонов.
"Практиката показа, че един режим се премахва и същевременно администрацията измисля един и половина или два нови. Класически пример беше въвеждането на принципа на мълчаливото съгласие със Закона за намаляване на административните процедури.
Администрацията измисли куриоза фирмите, които не са получили отговор в определения срок на нормативните актове, да отидат отново при този, който не им е дал отговор, за да им издаде удостоверение, че не им е дал отговор в определения срок", аргументира се Симеонов.
Това според председателя на БТПП категорично показва, че трябва да се вземат мерки от нов характер. Такова решение е електронното правителство, е мнението му.
БТПП е отправяла искането към компетентните институции таксите да бъдат разходопокривно ориентирани, напомни Цветан Симеонов. По отношение на проблема с обществените поръчки Симеонов отбеляза, че първото, което трябва да се промени е свързано с достъпа до обществени поръчки.
"Все още се поставят прагове и такива изисквания, в които понякога липсва само наименованието на фирмата, която удовлетворява всички тях. Много е важно критериите да не създават корупционни условия", заяви председателят на БТПП.
Би трябвало да се редуцират критериите, те трябва да бъдат качеството на изпълнението, срок на изпълнение и цената, каза Цветан Симеонов.
Другият голям проблем по мнение на Симеонов е липсата на прозрачност. Според БТПП когато се харчат обществени средства, трябва да има пълна прозрачност и е неприемливо липсата на информация да се обяснява с фирмена тайна.
"Който не желае да разкрива фирмена тайна - да не участва в обществени поръчки", каза Симеонов.
От БТПП смятат, че информацията за обществените поръчки трябва да бъде достъпна - да се обявява в интернет, кандидатстването да става през интернет и дори класацията да се извършва от компютър.
Още новини за икономика и бизнес на Pariteni.bg
