Кодексът на труда е съществена част от правната инфраструктура на страната.
Той е морално остарял и трябва да бъде приближен до другите кодекси в развитите страни.
Знаете, че Кодексът е приет през 1986 г. в съвсем други икономически условия.
Многократно е допълван и изменян, но не решава проблемите на една модерна икономика.Но това е една продължителна и дългосрочна задача.
Влиянието на този Кодекс на труда върху кризисната ситуация може да се усети след години. Сега икономиката е в сериозна криза и трябват спешни, бързи и ефективни мерки, за да може да решаваме проблема с безработицата, проблема с откриване на работни места, с привличане на инвестиции, които са единствената възможност за откриване на качествени работни места.
Намаляването на работното време при всички случаи ще наруши един нормален работен цикъл. Работното време би могло да бъде еднакво направено за различните категории работници в едно предприятие или институции.
Намаляването на работното време в никакъв случай не е решение за запазване на работни места. Основният проблем е да се създаде подходящ бизнес климат, да се създаде сериозна конкуренция между българските предприятия. Трябва да се създаде бизнес среда, която да привлича инвестиции. Ще дам няколко цифри.
Спрямо 2007 г. инвестициите са намалели със 79%, а чуждестранните инвестиции са регистрирали спад с шест и половина пъти през 2007–2012 г. Износът на капитал от страната ни нарасна миналата година с почти 60% в сравнение с 2011 г.
Става дума за 100 млн. долара изнесен капитал от България, което е ясен и точен индикатор за това какъв е бизнес климатът в страната ни. Така че първата задача е да подобрим бизнес климата, да създадем един добър образ на България за привличане на инвестиции, да накараме българския капитал да инвестира в родината си.
Иначе не е възможно да решим проблемите само с действия на държавата. Основното е възстановяването на доверието на предприемачите към икономиката.
Вярваме в изявленията на господин Марио Драги, че икономиката на еврозоната се насочва към възстановяване. Той е един изключителен икономист, който дава правилни прогнози.
Всяко развитие на икономиката в еврозоната ще окаже положително влияние върху развитието и на българската икономика по пътя на изкривените връзки, тъй като знаете, че основната част на българският износ е ориентиран към страните от еврозоната.
Дълго време ще вървим може би с не особено висок растеж, защото икономиката е високо инвестиционна система, тоест набира скорост постепенно.
Не съм оптимист, че ще настанат сериозни изменения в растежите, но може би ще се получи един по-голям ръст следващата година, ако успеем да управляваме интелигентно икономиката. Но е рано да правим прогнози, преди да са изминати 100-200 дни от новото правителство.
Ако държавата желае да се намесва във всички процеси, да променя минимални работни заплати, да налага нови регулации, да задържа цени, смятам, че пак няма да имаме ръст, докато не освободим икономиката, докато не направим прогнозируема нормативната среда. Ще ви дам един елементарен пример.
На 1 юли ние трябва да имаме цени на енергията. Ние не знаем какви ще са тези цени. Представете си, че вие сте един инвеститор и вашето производство има определен час себестойност на енергията. Ще инвестира ли той, без да знае каква е цената на енергията? Тъй като се говори, че ще се запази цената за битовите потребители, но тази разлика трябва да се поеме от някого.
От кого? Тогава остава само от бизнеса. Каква ще бъде цената на енергията. Някой да е казал? Някой да е прогнозирал?
Как да взема решение да инвестирам? Политическото говорене плаши инвеститорите. По-малко политическо говорене е по-полезно.
