Изгубени в пясъците

Кладенецът C-1 в петролото поле Зелтен, на 450 км югозападно от Бенгази, заема специално място в петролната промишленост на Либия.

Това е първият кладенец в страната, който започнал през септември 1961 г. да изпомпва промишлени количества - 20 000 барела дневно.

Петдесет години по-късно клапата на капака на кладенеца показва стойност малко над нулата. Очевидната липса на повреда обаче предполага, че Зелтен ще може да възобнови скоро производството.

На други места обаче нещата не стоят така. Близките петролни полета, както и главните терминали за износ по южните средиземноморски брегове имат ясни следи от повреди, чието поправяне ще отнеме месеци.

Дори в Зелтен жилищният комплекс е разграбен и електричество няма, което възпрепятства връщането на работниците.

Революцията създаде голяма пречка за петролната промишленост на страната. Ще бъдат необходими месеци, та дори и години, за да се възстановят производствените нива от преди войната.

Но изпълнителни директори и служители се надяват, че страната, която се радва на най-големите резерви в Африка, може да произведе много повече петрол през идните 20 години, ако новата управляваща класа следва правилната политика.

През 1969 г., когато Кадафи дойде на власт, Либия произвеждаше почти колкото Саудитска Арабия - съответно 3,1 млн. барела дневно и 3,3 млн. барела дневно, което бе ясен знак за потенциала й.

Либийският петрол е много по-важен за глобалната икономика

и петролната промишленост, отколкото изглежда на пръв поглед. Преди да започне въстанието Либия доставяше около 1,6 млн. барела дневно - едва два процента от световния добив, почти колкото потреблението на Италия, според Международната агенция за енергията (МАЕ). Тази цифра обаче е подвеждаща.

Либия произвежда особено висококачествен суров петрол, търсен от западните рафинерии заради ниското съдържание на сяра. Либийският сорт петрол отговаря на новите строги правила за опазване на околната среда за бензина и дизела.

Трудно е да се намерят точни цифри, но според висши служители в сектора страната е една от водещите производителки на петрол с ниско съдържание на сяра, който е 10-15% от световното производство. Освен това близостта на Либия до Европа намалява разходите по транспорта.

Производството на либийски петрол спря и рафинериите започнаха да се надпреварват да търсят висококачествени алтернативи, пък което доведе до повишение на цените.

Цената на петрола Брент, който е световен сорт, се повиши до най-високото си ниво през последните две години - 127,02 долара за барел в началото на април. Това доведе до ускоряване на инфлацията, която пък накара финансовите власти, включително и Европейската централна банка, да вдигнат лихвите.

Прекъсването на доставките заради войната накара Саудитска Арабия да повиши производството си до близо 10 млн. барела дневно, което бе 30-годишен максимум. Въпреки това саудитският суров петрол е със средно качество, така че макар кралството да успя да покрие загубата на обем, то не можа да компенсира разликата в качеството.

Тъй като пазарът за висококачествен петрол продължи да се затяга, вдигайки цените, МАЕ разпореди да бъдат деблокирани стратегическите резерви на страните членки. Това се бе случвало само два пъти досега.

Заедно със забавянето на растежа на световното търсене на петрол и ефекта от разпореденото от МАЕ освобождаване на стратегически запаси, очакваното завръщане на Либия на петролния пазар тласка цените надолу.

Петролът Брент поевтиня до близо 110 долара на барел. Надеждите обаче могат да отидат отвъд реалността. Страната произвежда само около 160 000 барела дневно от най-източните си находища Сарир и Месла, от които едва около 100 000 барела дневно ще бъдат изнасяни - по-малко от една десета от нивото преди войната.

Въпреки това Нури Беруйен, новият директор на National Oil Company - NOC, посочва, че производството може да достигне сериозното ниво от 1 млн. барела дневно за около шест месеца. И до 15 месеца можем да достигнем равнището от преди войната - 1,6 млн. барела дневно, допълни Беруйен.

Темпото на възстановяването на промишлеността е от голямо значение за глобалния петролен пазар и, съответно, за глобалната икономика. Някои от водещите компании разчитат основно на Либия - сред тях са италианската Eni, испанската Repsol, френската Total, австрийската OMV, германската Wintershall и американските Occidental Petroleum, Conoco Phillips, Hess и Marathon.

Eni и Repsol, най-големите инвеститори в страната, вече изпратиха свои висши служители в Бенгази, източната крепост на бившите бунтовници, за да обсъдят завръщането си. Най-непосредственото предизвикателство не са щетите от войната, а плячкосването.

Когато либийците, останали лоялни на Кадафи, избягаха от най-големите петролни полета и терминали, те взеха всичко, което можеха - коли, камиони, електрогенератори, помпи и други съоръжения. Местните банди - и бунтовници в някои случаи - отнесоха всичко останало.

Освен че се изискват значителни нови инвестиции, има и допълнителен проблем - логистиката

Работниците в петролния сектор имат нужда от храна и жилище в често пъти отдалечени пустинни инсталации. Те нямат нито едното, нито другото. Освен това има и щети, които не са непосредствено забележими.

Някои официални представители с облекчение установяват леки или никакви щети в полета като Зелтен, но пък се опасяват за евентуални, все още незабелязани, проблеми под земята. Петролните кладенци се нуждаят от непрекъсната поддръжка и след шест месеца спиране на работата съоръженията на стотици метри под пясъка може да са получили трайни щети.

"Електрическите подземни помпи, които стоят на дъното на кладенците дълбоко под земята трябва да бъдат изваждани на повърхността и редовно почиствани, а това е особено важно за либийските кладенци, като се има предвид по-мазният суров петрол тук", каза Ед Морис от Citigroup.

В най-лошия случай компаниите ще трябва да сондират отново кладенците, каза Юсуф ал Герияни, директор на комисията за петрол и газ, която подбира работници в Източна Либия.

Друг проблем са самите петролни резервоари и преди всичко в най-разработените полета

в басейна на Сирт, близо до родния град на полковник Кадафи, които изпомпват петрол от 60-те години на миналия век. За да извадят суровия петрол от резервоарите, инженери създават налягане като впръскват в тях вода или природен газ.

След шест месеца на спиране на работата първата задача за пристигащите екипи няма да е да започнат производството, а да възстановят налягането. Добивът на Либия обаче е почти безполезен, ако не може да бъде изнесен на световния пазар.

А либийски официални представители констатират, че някои от пристанища са в по-лошо състояние от петролните им полета.

Либия има шест главни терминала, от които поне два - Сайда и Марса ал Брега - са сериозно повредени. Всички тези фактори могат да забавят връщането на Либия на международните пазари. Ако й бъде дадено време, страната има потенциала да възстанови сектора и да надхвърли предишните производствени нива.

Само че годините на американски санкции плюс отказа на Кадафи да инвестира в петролната компания означава, че Либия изпомпва по-малко петрол от африканските държави, които имат по-малко геоложки инвестиции.

Либийски представители твърдят, че предишната цел на старата цел на NOC на увеличаване на производството до 2 млн. барела дневно до 2015 г. вече не се обсъжда.

Шефове на петролни компании коментират, че Либия не е толкова "голяма награда", колкото е Ирак,

но признават, че африканската страна има потенциала да удвои производството си през идните 20 години.

Рос Касиди от консултативната фирма Wood Mackenzie казва, че днешното ръководство може да въведе Либия в нова ера, в която природните й ресурси са използвани по-ефективно в полза на широките слоеве от населението, търсейки инвестиции за постигане на пълния производствен капацитет от 3 млн. барела дневно. За тази цел тя ще трябва да се отвори напълно за международните компании, които имат достатъчно финанси и вещина, да добиват повече от разработените кладенци.

Голямата награда може да е обаче друг въглеводород - природния газ

Либия разработва бавно газовата си индустрия, особено ако се сравнява със съседен Алжир. През 1971 година тя стана втората страна след Алжир, която започна да изнася свръхохладен втечнен природен газ с танкери.

Но развитието на тази промишленост бе бавно, отново отчасти заради американските санкции, но също заради липсата на интерес у полковник Кадафи.

"Природният газ бе напълно пренебрегнат по времето на Кадафи", каза Мустафа ел Хуни, член на Националния преходен съвет, който отговаря за енергетиката. Това няма да се промени, каза той. И в този случай ще има нужда от международен опит за построяването и финансирането на скъпите планове за износ на суровината.