Институтът за пазарна икономика (ИПИ) анализира основните решения, взети през първия месец на новото управление на страната:
Само за няколко седмици кабинетът "Орешарски" предприе поредица от действия и разкри планове за политики, които не просто разкриват икономическо невежество, но и в много случаи откровено граничат с глупостта. По-долу сме се опитали да представим някои от най-вредните решения и планове на новото правителство - предвид изобилието на недомислени предложения от последните дни, много е вероятно да сме пропуснали нещо.
Промените в Закона за ДАНС и назначението на Пеевски: Още в началото на своя мандат правителството шокира с действията си. След най-неадекватното възможно политическо назначение в страната последваха дни на укор и арогантно отношение към „неразбиращия” и „лумпенизирал” се народ, който излезе на улицата.
Актуализация на бюджета: Бюджетното изпълнение до май 2013 г. показва, че проблемът е изцяло в разходната част. Харчи се по-бързо от планираното. При такава ситуация най-логичното решение е да се надянат юзди на разходите, а не да се търси лесното решение за ревизия на бюджета, завишаване на дефицита и емитиране на държавен дълг. Всичко останало е популизъм и заиграване със стабилността на публичните финанси.
Връщане на ранното пенсиониране и спиране увеличението на пенсионната възраст: Правителството не може да си позволи стъпки назад в пенсионната реформа поради огромния и постоянно нарастващ дефицит на държавната пенсионна система. Приходите във фонд „Пенсии” далеч не покриват разходите въпреки държавната вноска от 12%, която стартира от 2009 г. Ако държавната вноска се извади от сметката, дефицитът по последни данни достига около 60% от разходите. След връщането на ранното пенсиониране дисбалансът в разходопокривната система ще продължи да се влошава с ускорени темпове.
Българската банка за развитие (ББР) да привлече 1 млрд. лв. за финансиране на малки и средни предприятия. В бюджета такава свободна сума няма. Няма причина да се търси и привличането на средства за ББР от международни институции, при положение, че български търговски банки отдавна си осигуряват кредитни линии от европейски институции. Не е работа на държавата (в качеството си на собственик на ББР) да развива дейност като търговска банка, а какво остава да разширява тази дейност.
Спасяването на ВМЗ: епизод втори: Станахме свидетели на поредната операция по спасяването на отдавна фалиралото предприятие с пари на данъкоплатците. Този път операцията беше умело замаскирана като капиталова инжекция на стойност 27,5 млн. лева от Държавната консолидационна компания (ДКК). Ако парите не бяха „инвестирани” във ВМЗ Сопот, те (или поне по-голяма част от тях) щяха да бъдат прехвърлени към държавния бюджет под формата на дивидент от държавната компания. Много е вероятно капиталовата инжекция да предизвика и процедура на ЕК срещу страната за неправомерна държавна помощ.
Министерство на инвестиционното планиране: Една от първите стъпки на новото правителство беше да отдели "благоустройството" от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и да създаде ново Министерство на инвестиционното проектиране. Тази структурна промяна доведе до блокиране на редица мащабни инвестиционни проекти на правителството (вкл. магистрали), докато не се приемат нужните промени в десетки нормативни актове (до момента са подготвени такива в 82 акта).
Мерки за борба с младежката безработица: „Новите” мерки за насърчаване на младежката заетост всъщност са добре познати и прилагани с години мерки, които до момента не са дали резултат. Поредното прахосване на бюджетни средства за такива мерки показва продължаващо неразбиране на причините за съществуването на младежка безработица – липса на гъвкавост на пазара на труда, високи (и повишаващи се) минимални осигурителни прагове и минимална работна заплата, липса на връзка между образованието и нуждите на бизнеса.
Ефективна забрана върху дейността на редица чужди онлайн букмейкърски къщи, опериращи на територията на страната: Налагането на забраната на чужди онлайн букмейкърски къщи да извършват дейност на територията на страната е на практика еквивалентно на това да бъде наложена забрана на всички онлайн търговци, регистрирани в чужди държави, които съответно не плащат данъци на българската държава. Следвайки логиката на регулатора, трябва да бъдe забранен и достъпът на платформи за онлайн пазаруване като Amazon, SportsDirect и EastBay, извършването на търговия през които реално причинява на българската държава пропуснати ползи от данъчен приход. Решението беше съпътствано и от редица абсурди от процедурно и административно естество, създаващи технически и времеви пречки пред чуждестранните букмейкъри, желаещи да се регистрират в България.
Социалният пакет на правителството: Увеличаването на помощите без реформи, които да бъдат насочени към намаляването на броя на бенефициентите, поставя социалната система в страната под огромен натиск. В голяма част от случаите размерът на помощите обезкуражава получаващите ги да търсят работа. А място за маневриране с предвидените вече за социална политика средства има – така например платеното майчинство в България е пет пъти по-дълго от средното в другите страни от Европейския съюз. Крайно време е правителството да се замисли как да осигури условия, които да позволят на хората да работят и да получават доходи, а не как да ги насърчава чрез помощи да стоят в същата социална група, в която са.
Детски надбавки от "50-60" лв.: Всеки грешен ход в социалната сфера обвързва завинаги бюджета с обществено популярни, но трудно обратими и в общия случай ниско ефективни политики. Такъв ход би бил увеличаването на детските надбавки и разширяването на броя на бенефициентите, които ги получават. Какъв е смисълът от бариери на входа на програмата, след като 7-8 от всеки 10 деца потенциално ще имат достъп до нея? Ако идеята за повишаване на размера на месечната помощ до „50-60 лв.” бъде възприета, това ще означава допълнителен годишен разход от поне 150-250 млн. лв. за бюджета. Откъде?
Подпомагане на тютюнопроизводителите до 2020 г.: По всичко личи, че кабинетът „Орешарски” ще продължи безгръбначната политика на предходните български правителства. Независимо дали става дума за зърнопроизводители, зеленчукопроизводители или тютюнопроизводители, наблюдаваме типично проявление на феномена „търсене на облаги” ( rent-seeking). При наличието на субсидии, лицензии и различни държавни трансфери винаги се създава благоприятна почва за „растеж” на такова поведение. Това, което не трябва да се пренебрегва е, че докато една малка група получава тези облаги, всички останали, т.е. цялото общество губи от своето богатство и благосъстояние.
Нов опит за регулация на отношенията доставчици - търговски вериги: Предстои внасянето на поправки в Закона за защита на конкуренцията за обсъждане в Парламента, които въвеждат понятието „значителна пазарна сила” и предвиждат санкции за злоупотреба с нея. Поправките са резултат от дългогодишни опити на български производители (и най-вече на сдружението „Произведено в България”) да прокарат законова регулация, която да ги защити от търговските вериги. Последните, според производителите, изискват големи отстъпки и различни плащания от страна на своите контрагенти, за да работят с тях. Регулацията, ако се приеме, ще представлява груба намеса в пазарните отношения на независими икономически субекти. Никой не задължава производителите да работят с големите търговски вериги; първите биха могли да пласират стоката си и по други канали.
Ангажимент от министъра на икономиката цената на въглищата от „Мини-Марица Изток” да се повиши до края на годината: Цената на лигнитните въглища не зависи от министъра на икономиката, а от дългосрочните договори на мините с ТЕЦ-овете „Ей И Ес – 3С Марица Изток 1”, “Марица Изток 2” и „Контур Глобал Марица Изток 3”. Според тях базисната продажна цена се изчислява и договаря за всяка календарна година по определена формула. Второ, по-високата цена на въглищата е в рязък контраст с ангажимента за 5% намаление на цената на електроенергията. Над половината от енергийните ресурси, използвани за производство на електроенергия са въглища, което прави цената на тока силно зависима от продажната цена на въглищата. Заявката е популистка и по-скоро ще повиши дисбалансите в системата, отколкото да подобри работата ѝ.
Намаляване цената на електроенергията с 5%: Мярката може и да звучи добре, но не трябва да се забравя, че административното определяне на цени никога не е добра идея. За целта бяха направени много бързи и непрозрачни промени в Закона за енергетиката, но все още липсва ясна методика как ще бъде постигнато намалението. Една от мерките е стимулиране на износа, която обаче за момента буксува. Друга мярка е разместване на цветните добавки – за зелена енергия и за високоефективно комбинирано производство, но това ще отвори дупка в системата, която не е ясно кой ще плаща. Тази липса на информация е на фона на постоянни обяснения за лошото състояние на сектора на електроенергетиката, докато в същото време се взимат решения, които единствено увеличават дисбалансите в него.
Трудно може да се обобщят подобни намерения и решения, но едно е ясно – дори и да се твърди, че още е рано за преценка, то основанията за безпокойство са оправдани. Ако правителството продължава със същия темп, то е много вероятно дори планираната актуализация на бюджет 2013 да не стигне за покриване на разходите. Тогава, освен сегашните протестиращи, които имат принципни различия с управляващите, на площада е много вероятно да видим и тези, които в момента се надяват на щедрите обещания за плащания от бюджета.
