85% от българите подкрепят протестите срещу избора на Делян Пеевски за председател на ДАНС.
Това показват резултатите от регулярно представително проучване на "Алфа Рисърч" сред 1019 граждани за обществените, икономически и политически нагласи в страната.
Анкетата е проведена от 13 до 18 юни.
На фона на ниския начален кредит на доверие към парламента и правителството, реакциите на парламентарните политически сили по казуса „Пеевски” допълнително топят моралната им легитимност, показват резултатите от анкетата.
71% от анкетираните подкрепят протестите срещу назначените в Пловдив и Благоевград областни управители. Реакциите на общественото мнение по тези казуси са еднозначни.
Въпреки преобладаващата подкрепа за исканията за оставка на кабинета Орешарски - 50%, тук мненията са по-поляризирани – 43% не ги подкрепят
Подобни по сила са и вижданията на хората до какво трябва да доведат протестите – 59% са категорични, че трябва да бъде избран друг шеф на ДАНС, 51% настояват Делян Пеевски да напусне и парламента, след като вече се е заклел като председател на държавната агенция.
42% са на мнение, че моделът на дейност на парламент и правителство са напълно неприемливи и изходът е провеждането на нови избори.
33% са за бърза оставка на кабинета Орешарски. С най-малка популярност се ползват тезите ГЕРБ или БСП да сформират поотделно друг кабинет в рамките на този парламент - съответно, 14 и 11%.
Ниският кредит на доверие, с който стартират основните държавни институции и партии след изборите на 12 май, последван от допълнителната ерозия след неадекватния, неприемлив и предизвикал силен граждански протест избор на председател на ДАНС, вещаят изключителна чувствителност на общественото мнение, бърза еволюция и реактивност по всеки един въпрос, с възможност за катализиране на силни граждански позиции, коментират от агенцията.
Изследването регистрира следните основни тенденции в общественото мнение:
1. 42-то Народно събрание и Кабинетът „Орешарски“ стартират своята дейност с много нисък кредит на подкрепа – 14% доверие за парламента срещу 39% недоверие; 23% доверие за правителството срещу 28% недоверие – което определя изключителната нестабилност на обществените нагласи и потенциала им за резки промени.
2. Никога досега общественото мнение не е било толкова негативно настроено само един месец след избори. Знакови назначения във втория ешелон на властта и особено - личността и начина на избор на депутата от ДПС Делян Пеевски за председател на ДАНС - мобилизират протестно общественото мнение до степен, която много рядко възниква толкова скоро след нов парламентарен вот.
3. В резултат от казуса "Пеевски" парламентарните партии бързо губят доверието на своите поддръжници. Най-сериозни са пораженията за БСП и Атака. Разочаровани от поведението на партиите, за които са гласували, са 32% от симпатизантите на БСП и 40% от тези на Атака. Успоредно с това нараства негативизмът и към коалиционните партньори, особено от страна на левите избиратели. Макар по-слабо, негативи търпи и ГЕРБ – 16% от неговите поддръжници са с по-ниско доверие към партията си, отколкото са били по време на изборите.
4. Единственият политик, чиито реакции след избора на Пеевски, печелят подкрепа и водят до по-високо доверие, е президентът Росен Плевнелиев
В резултат личният му рейтинг също бележи ръст - от 32% през март до 44% през юни.
5. Най-високо одобрение от плана "Орешарски" срещат социалните мерки. Около 80% одобряват и очакват увеличаване на помощите за отглеждане на дете и за социално слабите, ежегодно индексиране на пенсиите, задържане цената на тока на сегашните равнища.
Мерките в подкрепа на бизнеса се одобряват от около 50% от анкетираните.
Негативни обаче са реакциите към премахването на забраната за тютюнопушене на закрити обществени места (51%) , както и за рестарт на АЕЦ „Белене” (50%).
6. Въпреки подкрепата за социалния и икономически пакет от мерки, негативните оценки за начина на работа на новия кабинет преобладават. Според 39% от анкетираните досегашните им впечатления от действията на правителството е, че те са принципни, в полза на обществото. Мнозинството - 53%, обаче са на мнение, че те са в интерес на тесни икономико-политически кръгове.
7. Събитията, белязали първия месец от работата на кабинета "Орешарски" обуславят твърде ниски очаквания за продължителността на неговия живот. 18% смятат, че той ще изкара пълен мандат, 20% му дават около едногодишен срок, а 37% - едва няколко месеца.
Доколкото в политиката очакванията са както резултат от действията на управляващите, така и предпоставка за бъдещите реакции на избирателите, може да се обобщи, че този кратък хоризонт вещае висока социална чувствителност към всяко управленско действие и непредвидим развой на обществените нагласи.
Отношение към Парламента и дейността на политическите партии в него
42-то Народно събрание стартира дейността си с 14% положителни оценки и 39% - отрицателни. Това е най-ниската начална точка за целия период, в който "Алфа Рисърч" провежда своя мониторинг (от 1997г.). Предишният парламент, който също беше твърде оспорван, достига подобни стойности след около две години работа.
Председателят на парламента Михаил Миков се ползва с малко по-високо доверие (19% позитивни оценки) и най-вече – с по-ниско недоверие (24%).
Парламентарните партии, които хората идентифицират като подкрепящи правителството, са БСП (96%), ДПС (94%) и "Атака" (65%).
И докато в мнозинството си симпатизантите на БСП и ДПС одобряват позицията на своята партия, (оценките отразяват принципната подкрепа за кабинета, преди последните събития), то тези на "Атака" в съотношение 60%:40% се дистанцират от позицията на партията, за която са гласували.
Доверие в институции
Президентът Росен Плевнелиев е единственият политик, който за периода от последното проучване на "Алфа Рисърч" – март 2013г. – бележи значителен ръст на доверие. Преди три месеца той събира 32% положителни оценки за дейността си и 19% отрицателни, докато в момента – 44% положителни и 17% - отрицателни.
Позитивно оценена е и позицията на Росен Плевнелиев по казусът "Пеевски", който взриви общественото мнение и ерозира доверието в политическите сили и премиера.
30% от анкетираните заявяват, че реакциите на президента след петъчния мълниеносен избор на Делян Пеевски за шеф на ДАНС са повишили доверието им към него, 54% са запазили отношението си непроменено, и едва 15% са се разочаровали.
Българският еврокомисар Кристалина Георгиева се ползва с традиционно високо доверие – 61% положителни оценки и 10% - отрицателни.
Отношението към съд, следствие и прокуратура остава в рамките на познатите нива от около 10-12% доверие и 45-48% недоверие.
Главният прокурор, персонално, печели три пъти по-високо доверие, отколкото оглавяваната от него институция
За първи път представител на този пост се ползва с повече доверие, отколкото недоверие. Сотир Цацаров събира 31% позитивни оценки за работата си, 24% отрицателни, 45% от анкетираните нямат определено мнение, или заемат изчаквателна позиция.
Отношение към правителството и подкрепа за мерки от неговата програма
Кабинетът Орешарски стартира дейността си с превес на отрицателните (28%) над положителните оценки (23%). От 1997г. насам "Алфа Рисърч" не е регистрирала друго правителство да стартира с негативен баланс.
Правителството на Сергей Станишев в тройната коалиция тръгва от 30% одобрение, 18% - неодобрение, 52% - неутрално мнение, а на Б. Борисов с внушителната дистанция в подкрепата от 47% на 8%.
По-позитивно е отношението към министър-председателя Пламен Орешарски – 29% подкрепа срещу 25% недоверие.
Въпреки обявените мерки, които би трябвало да удовлетворят очакванията на широки групи от населението, в обществото преобладава мнението, че досегашните действия на кабинета Орешарски са насочени към тесни политико-икономически кръгове (53%).
Според 39% действията му са принципни и в полза на обществото.
Поляризираните оценки за дейността на кабинета се дължат в много голяма степен на ясна разделителна линия, която минава по осите: големи - малки населени места, младо и средно – възрастно поколение, хора със средно и по-високо образование – с по-ниско образование.
Първите групи са много по-негативно настроени от средното за страната, докато във вторите поддръжниците на кабинета, макар и с малко, преобладават.
Доверие в политици и политически партии
Независимо от активната дейност на политическите лидери в току-що отминалия предизборен период и мобилизацията на симпатизанти, подкрепата за повечето от тях спада.
Сред лидерите на парламентарно представени партии с относително най-високо доверие се ползва Б.Борисов (25%), следван от С.Станишев (21%), Лютви Местан (9%) и В.Сидеров (5%).
Много слаба е подкрепата за лидерите на политически партии извън собствените им избиратели.
Освен това начинът на номинация и изборът на Делян Пеевски за председател на ДАНС ерозират подкрепата и вътре в собствените им партии. Най-сериозно засегнати са БСП и "Атака".
32% от симпатизантите на БСП и 40% от тези на "Атака" твърдят, че доверието им към партията, за която са гласували, е спаднало след петъчния вот в парламента и реакциите на техните политически сили. Между 1% и 2% отговарят, че са повишили доверието си в своята партия.
След поставянето им пред "свършен факт" и налагането на неприемливата за тях фигура на Пеевски и областни управители, нараства недоверието на симпатизантите на БСП и към коалиционния партньор ДПС.
Негативите за ГЕРБ са далеч по-слаби – 16% от неговите поддръжници са с по-ниско доверие към партията си, 32% - с по-високо.
