Присъединяването на България към Договора на ЕС за стабилност и спазването на правилата за фискална дисциплина са задължителни, но не е ясно как ще се контролират.
Това коментираха икономисти на кръгла маса в столицата на тема "Фискалните правила - варианти за България".
Дебатът за икономическите и фискални правила в Европа изостава от реалността и затова ние трябва да се стремим да решаваме проблемите на България, а не да се влияем от Брюксел, смята икономистът Георги Ангелов.
По думите му страната ни трябва да има независим орган, който да следи за спазването на правилата в Договора за финансова стабилност.
Важно е да се знае какво ще правим, ако в средата на годината се разбере, че ще имаме по-голям от записания бюджетен дефицит, посочи експертът.
Икономистът от Института по пазарна икономика Петър Ганев е на мнение, че в Конституцията на България трябва да бъде записано, че страната ще спазва политика на нулев структурен бюджетен дефицит.
Възможностите на България да прави самостоятелни структурни икономически политики трябва да бъде запазено, отбеляза подуправителят на БНБ Калин Христов.
Той поясни, че се обсъжда съдът в Люксембург да може да глобява държавите, които не спазват правилото за бюджетен дефицит от 0,5% от БВП.
Предвижда се глобата да е до 0,1% от БВП, което за България би означавало 80 млн. лв., каза Калин Христов.
България има фискална дисциплина от 1997 г. и глава Трета на Договора за финансова стабилност за бюджетния дефицит няма да ни натовари, само може да ни даде повече спокойствие, каза Пламен Орешарски, народен представител от КБ.
Той подчерта, че в Договора за финансова стабилност не са предвидени санкции, ако държавният дълг е над 60% от БВП.
Има държави в ЕС, които са с голям публичен дълг, но в проекта те не въвеждат санкции, за да не накажат себе си, каза Орешарски.
Народният представител от Синята коалиция Мартин Димитров посочи, че фискалните правила са "като светофарите - трябва да се спазват".
Той изрази тревога относно Глава Четвърта, предвиждаща по-голяма икономическа консолидация, която се очаква да се прилага от България едва след приемането ни в Еврозоната.
По думите му тази глава ще ограничи възможностите на България да прави икономически политики, като например реформа в пенсионната система и ще наложи по-високи данъци, а това ще намали конкурентоспособността на страната да привлича инвестиции.
Ние сме малка страна, трябва да догонваме големите държави в ЕС и затова ни е нужна икономическа свобода, каза Мартин Димитров.
