Икономисти: Бюджет 2010 е реален

П�е �ектобюджетът за 2010 г. може да се определи като реален и страната ни скоро ще излезе от кризата, ако няма катаклизми в световен план, коментираха за БТА икономисти.

Според Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ) може да се каже, че това е един положителен бюджет, макар и не толкова радикален, колкото е необходимо.

Загатнаха се някои реформи, може би времето беше малко и много от потенциалните реформи останаха за следващата година, каза Ганев.

Той посочи, че явно балансираният бюджет е бил основен приоритет на правителството.

Осигуровките можеха да бъдат намалени с по-голям процент, а в същото време - да има по-сериозно свиване на разходната част на бюджета и премахване на данъчните преференции в сектор "земеделие" и по отношение на корпоративното облагане, коментира Ганев.

Туризмът продължава да бъде облаган само със 7% ДДС, което изкривява потреблението и нагласите на хората, каза икономистът. Може би една част от бетона, излят на българското Черноморие, се дължи именно на тези преференции, добави той.

Изпълнението на бюджет 2010 ще зависи до голяма степен от развитието на икономиката през втората половина на следващата година, но според мен това е реален бюджет, каза още Петър Ганев.

Залагат се сериозни приходи от ДДС, които едва ли ще дойдат от по-висока икономическа активност при очакване, че икономиката ще се свие; по-скоро трябва да дойдат от по-висока събираемост на данъци и по-добра организация в приходната администрация, посочи икономическият експерт.

Предизвикателство за тази администрация ще бъде да постигне заложените цели, добави той. Изключително важно за България е да приеме еврото, а за да стане това, трябва страната ни да мине през валутния механизъм, заяви Ганев.

Мисля, че вече отговаряме на условията, които се поставят, и най-вероятно през следващата година ще бъдат предприети официалните стъпки за влизане във валутния механизъм, каза той.

Според него, ако нещата се развият добре, приемането ни в ЕRМ 2 ще се случи сравнително бързо, което ще отвори пътят ни към еврото. Ганев отбеляза, че ниската инфлация и балансираният бюджет за следващата година са плюсове за приемането ни във валутния механизъм.

Моментът, в който икономиката отново започне да бележи ръст, няма да съвпадне с момента, в който ще спрем да виждаме проблеми, прогнозира Петър Ганев.

Дори тенденцията на икономически спад да се обърне, ще продължава да има компании, които ще затварят заради просрочени задължения и съответно да съкращават хора, посочи експертът.

Безработицата ще бъде проблемът, който най-трудно ще бъде преодолян.

Намаляването на процента на безработица ще зависи от това колко нови инвеститори ще дойдат и колко нови начинания ще бъдат започнати в икономиката, смята икономическият експерт.

Проф. Гарабед Минасян, от Икономическия институт на БАН, коментира за БТА, че бързането да се влезе във валутния механизъм и в

еврозоната не е най-доброто за България.

Ние в момента не чувстваме неудобство от това, че нямаме евро в оборот, българският лев се радва на достатъчна стабилност, макар и условна, каза Минасян.

Според него интерес от преминаване към еврото имат определен кръг от хора, натрупали в кратко време големи капитали. Те искат да обърнат капитала си в евро за по-голяма сигурност, посочи Минасян.

Ние така или иначе сме се задължили да преминем към еврозоната, това е записано в акта ни за приемане в ЕС и това ще стане, но не е препоръчително да се бърза, каза икономистът.

Според Минасян страната ни още не е готова да приеме еврото, защото ценовите равнища у нас не са се изравнили с тези в ЕС. Трябва да стигнем поне на равнище от две трети от ценовото равнище на Западна Европа, за да влезем в еврозоната, заяви той.

Той посочи, че ако Европейската Централна банка заради нашето настояване реши да ни допусне до ЕRМ 2, ние може да се окажем като вечния студент и да останем в тази своеобразна "чакалня" на еврозоната много повече от задължителните две години.

Според проф. Минасян трябва да повярваме, че ще има излизане от кризата. Ние сме като хора, които щом е горещо, не можем да си представим, че може да дойдат дни с минусови температури, а когато е студено, си мислим, че никога не може да настъпят по-топли и хубави дни, каза Минасян.

Същото се случва и с бюджета за следващата година и изобщо с поведението ни за икономическата криза, обобщи той.

Лъчезар Богданов, управляващ съдружник в "Индъстри Уоч", коментира, че бюджетната политика не трябва да е антикризисна, а реформаторска. Не мисля, че работата на бюджета е да се бори с икономическата криза, каза Богданов.

Не вярвам в централното планиране и във фискалните стимули, добави той. Това, което трябва да прави правителството като политика и планиране на разходи, е да се бори за ефективен публичен сектор и за оттегляне на правителството от работата на гражданите, каза Богданов.

Според него това означава да се приватизират максимално голям кръг дейности, които да не бъдат в публичния сектор, а да започнат да се предлагат по пазарен и конкурентен начин.

Това е политиката на реформи, насочена към повече пазар, повече конкуренция и свобода, и съответно по-малко държавна намеса, административен контрол и регулация, заяви Богданов.