Решението на България да замрази стремежите си към членство в еврозоната не е изненадващо и вероятно от него няма да произтекат сериозни непосредствени последици.
То обаче показва намаляващото желание за присъединяване към еврозоната, както и относителната фискална стабилност на България и ползите от съществуващия валутен борд, пише онлайн изданието на британския в. "Файненшъл Таймс".
По-рано този месец премиерът Бойко Борисов и финансовият министър Симеон Дянков заявиха, че плановете на България за приемане на еврото ще бъдат замразени за неопределено време заради съществуващите рискове.
Точно в този момент не виждам ползи от влизането в еврозоната, само разходи, заяви Дянков пред "Уолстрийт джърнъл".
Членството в еврозоната дълго време беше цел на балканската страна и Борисов потвърди амбицията през 2010 г., като определи 2013 г. като срок за постигането й.
По онова време тази дата беше възприета като оптимистична. Страната дори не е част от ERM II, т. нар. "чакалня" за еврозоната, въпреки че фиксира обменния курс с еврото още от създаването му.
Преди това България беше обвързала валутата си с германската марка от 1997 г. Сега страната се разграничи от еврото, въпреки че еврозоната държи най-бедната държава членка на ЕС под ръка.
За разлика от много свои съседи (най-вече Гърция), България запази до голяма степен строгия фискален курс в последните години. Впрочем, тя отговаря на всички критерии за членство в еврозоната.
Програмата на правителството за строго ограничаване на разходите намали дефицита до 2,1% от БВП миналата година, дългът се равнява на 17,5% от БВП, едно от най-ниските равнища в Европа.
Икономическите трудности от последните години намалиха инфлацията (преди това беше единствената област, в която страната не изпълняваше изискванията на еврозоната), която ЕС очаква да се установи на средно 2,6% тази година.
Според Дянков правителството не иска да застраши това с приемането на еврото в момент на несигурност, тъй като лишената от пари, но внимателна във фискално отношение страна не иска в крайна сметка да субсидира непредпазливите дългогодишни държави членки на еврозоната.
Макар за момента да загърбва проекта за присъединяване към еврозоната, той остава цел в дългосрочен план, въпреки че не е ясно колко дълъг ще бъде той.
"Не се обърквайте, България все още иска еврото, тя просто не иска да плаща цената за присъединяването към клуба", казва Надежда Дафинкичева от Първа финансова брокерска къща в София.
"Сега тази цена е не само прекалено висока, а и прекалено несправедлива за бюджетно дисциплинираните страни като нашата. Освен това, тъй като в момента бъдещето на еврозоната е неясно, кандидатурата за членство би изглеждала лишена от здрав смисъл", допълва тя.
За момента Дафинкичева е съгласна с Дянков, че валутният борд предоставя на България почти най-доброто от двата свята - стабилност без някои от разходите и рисковете на членството в еврозоната, въпреки че според нея той дава на страната ограничен контрол върху собствените й валутни споразумения.
"Името на играта с валутния борд за България е само едно - макро стабилност", посочва Дафинкачева.
"Той се оказа много мъдро и дълготрайно решение за много структурни икономически проблеми и въведе дисциплина във валутната политика.
Фиксираният валутен курс също така предполага като награда по-нисък риск за България, тъй като компонентът валутен риск не съществува", отбелязва тя.
Още икономически и финансови новини на Pariteni.bg
