България - най-бедната страна в Европейския съюз, която в същото време е и една от малкото страни без фискални проблеми сред членовете на съюза, замрази за неопределено време отдавнашните си планове да се присъедини към еврозоната, пише днес вестник "Уолстрийт джърнъл".
Така България стана поредната страна с разумна фискална политика, която охлажда ентусиазма си да въведе изтерзаната от проблеми обща валута.
Премиерът Бойко Борисов и финансовият министър Симеон Дянков обявиха, че решението да се замразят плановете за присъединяване към еврозоната - което отдавна е стратегическа цел на няколко правителства в бившата комунистическа страна - било взето заради влошаващите се икономически условия и засилваща се несигурност в перспективите пред ЕС и отразява сериозни промени в настроенията в България.
В момента не виждам никаква изгода от присъединяването
към еврозоната, това ще бъде свързано единствено с разходи, цитира вестникът изявлението на Симеон Дянков.
България взе решението си да замрази плановете си за членство в еврозоната след като дълговата криза в Европа принуди други европейски държави с разумна фискална политика също да се откажат от плановете си да въведат общата парична единица.
Миналата седмица, посочва "Уолстрийт джърнъл", премиерът на Литва Андриус Кабилиус обяви, че неговата страна ще се присъедини към еврозоната "едва когато Европа е готова за това".
Така той показа, че ентусиазмът на Литва да влезе в еврозоната, е охладнял. Кабилиус направи това свое изявление след като премиерът на Латвия Валдис Домбровскис обяви, че неговата страна ще вземе решения за графика за присъединяване към еврозоната през пролетта на 2013 г., което е отстъпление от преди това обявеното намерение присъединяването да стане през 2014 г.
България бе аплодирана през 2011 г., че успя да намали бюджетния си дефицит до 2,1% от БВП, като замрази заплати и пенсии.
Икономиката се стабилизира допълнително
от валутния борд, който обвързва лева с еврото и принуждава правителството да следва строга бюджетна политика.
След три години на строги бюджетни ограничения София сега удовлетворява критериите за присъединяване към европейския валутен механизъм, който е последен етап преди въвеждане на еврото.
Вестникът цитира думите на премиера Борисов, че според него "ще станем свидетели на задълбочаващо се разделение в Европа, тъй като много правителства не са готови да направят трудните решения, пред които са изправени".
Макар да е в периферията на еврозоната, развитието на България е силно зависимо от по-големите икономики в ЕС, посочва вестникът.
Засега страната съумяваше да се справи с кризата в еврозоната. Миналата година икономиката и нарасна със скромните 1,7%, а Европейската банка очаква темпът на растеж тази година да се забави допълнително до 1,2%.
Безработицата е над 12%, което е наполовина на равнището
в Гърция и Испания, а руските инвестиции в черноморските курорти растат бързо.
Уязвимостта на България от влошаващото се здраве на еврозоната през последните месеци се засили заради разрастващите се икономически проблеми край границите й, пише "Уолстрийт джърнъл".
Съседна Румъния изпадна в политическа криза, след като правителството се опита да свали президента Бъсеску заради обвинения в корупция. Сърбия и Македония разчитат на средства от вън. В развитието на икономиката на Турция, която миналата година регистрира 9% увеличение на БВП, се забелязва рязко забавяне, а това веднага се отрази върху двустранната търговия.
Комбинираното въздействие на различните фактори означава, че управляващата партия в България, която като че ли не е подвластна на политическата гравитация, като запази популярността си въпреки съкращенията на разходите, е изправена пред засилващ се натиск, изтъква вестникът.
Проучванията на общественото мнение показват, че партията ГЕРБ на премиера Борисов остава най-популярна в страната, но
обществената подкрепа за нея намаля значително през последните месеци
заради мерките за строги икономии и липсата на съществени резултати от борбата с организираната престъпност и корупцията.
За Борисов ще бъде много трудно да сформира еднопартийно правителство след парламентарните избори догодина, изтъква "Уолстрийт джърнъл".
