Държавният дълг ще се увеличи с 3,4 млрд. лв. през 2014 г.

П рез 2014 година държавният дълг ще се увеличи от 14,6 млрд. лева на 18 млрд. лева.

Това стана ясно от публикувания днес проектозакон за държавния бюджет за 2014 г. 

1,7 млрд. лева от новоемитирания дълг е за рефинансиране на дълг, който държавата трябва да изплати в началото на 2015 година, обясни на пресконференция след заседанието на правителството финансовият министър Петър Чобанов.

Отделно през тази година държавата ще даде 1,3 млрд. лева за рефинансиране на други стари дългове, посочи той и уточни, че в доклада за проектобюджета са дадени пълни подробности какво ще се случи с дълга през 2014 година.

Целта ни е чрез бюджета да ускорим икономическия растеж в страната и да прекратим практиката всяка година да даваме допълнителен ресурс на всички ведомства, без да се следи за качеството на техните политики

Правителството прие днес проект на бюджет за 2014 година. Планираме публична инвестиционна програма на стойност 500 млн. лева, за която могат да кандидатстват министерства и общини, каза още Чобанов.

Дефицитът в бюджета ще е под 2%, а ръстът на БВП очакваме да бъде около 1,8%, като износът ще се увеличи със 7,1%.

Предвиждат се приходи от 30,886 млрд. лева, което е около 37,9% от БВП и с 501 млн. повече от тази година. Разходите са 32,358 млрд. лева, което е 39,7% от БВП, каза Чобанов.

Чобанов каза, че се обмисля възможността председателят на Националното сдружение на общините в България да бъде поканен за член на междуведомствен съвет, който ще предлага на МС приоритетните проекти за финансиране по линия на Публичната инвестиционна програма, предвидена в проектобюджета за 2014 г.

Програмата цели да има прозрачност, по-лесно е ако тези средства бяха разхвърляни на отделните министерства, и те да решат как и към кого да ги насочат, но това не е нашето намерение, каза министърът в отговор на въпрос. Той отбеляза, че в Закона за бюджета има текст, според който МС ще приеме конкретния механизъм как ще се одобряват проектите, като ще се държи на прозрачност и няколко критерия.

Сред тях министърът открои - икономически растеж, конкурентоспособност, заетост и развитие на регионите. Финалната дума ще има Министерският съвет за това, че именно това са приоритетните проекти на отделни региони и министерства, добави министърът.

Ще има набор на критерии и апликационна форма, която общини и министерства ще трябва да подадат, и се обмисля междуведомствен съвет от няколко министри с осигуряване на външни лица, като председателя на сдружението на общините, който да взема решение кои проекти да предложи на МС на базата на утвърдени от него критерии, каза министърът.

Отговорността за това как се контрактуват тези проекти, за управлението на финансовия ресурс, ще е на тези, които ги печелят - общините или министерствата, допълни министърът.