Увеличаването на износа ще доведе до възстановяване на българската икономика тази година, подобно на останалите страни в региона.
Това предвижда Международният валутен фонд (МВФ) в свой доклад за България, с който информационна агенция БГНЕС разполага.
Докладът съдържа около 50 страници и ще бъде предаден на българските власти в началото на следващия месец.
Експертите не очакват сериозна редакция до тогава. Реалният Брутен вътрешен продукт (БВП) на България ще се повиши с 0,2% през 2010 г., прогнозира МВФ.
Очаква се допълнителен спад на вътрешното търсене, въпреки стабилизирането на финансовите пазари.
Заради отслабването на инвестиционния бум, по-трудното отпускане на кредити и слабата икономическа дейност институцията прогнозира допълнително намаляване на инвестициите.
В същото време частното потребление се очаква да се понижи заради спада на заетостта. В резултат на това дефицитът по текущата сметка ще продължи да се свива от 9,5% от БВП през 2009 г. до 6,25% от БВП тази година.
Инфлацията ще остане умерена, около 2,2%, а безработицата ще се увеличи от 7,8% през 2009 г. до 9,2% през 2010 г., отчитат от фонда. Същевременно МВФ предупреждава за
значителни рискове пред българската икономика.
От една страна, по-силното от очакваното възстановяване на световната икономика може да засили българския износ и растеж.
От друга страна съществува риск банките майки да изтеглят капитали от българските си филиали. Този риск може да бъде изострен от ново сътресение на световните финансови пазари и от опасенията за устойчивостта на суверенния дълг на държавите членки на еврозоната.
Фондът счита, че поради намаляването на вътрешното търсене растежът трябва да се измести към износа. За целта той препоръчва увеличаването на заплатите, които нараснаха с над 20% на годишна основа в годините на възходящо икономическо развитие, да бъде по-умерено.
За устойчивото приспособяване на икономиката в дългосрочен план МВФ препоръчва осъществяването на редица структурни реформи.
Бизнес климатът може да бъде подобрен чрез намаляване на административния товар
и на регулаторните разходи за правене на бизнес и чрез решителни мерки за справяне с високия дял на сивата икономика и на корупцията, счита фондът.
Той определя като истинско предизвикателство заложения от правителството на Бойко Борисов дефицит от 0,7% и прогнозира дефицит от 1,8% от БВП.
Въпреки че увеличаването на акцизите и реформите, целящи засилване спазването на данъчното законодателство, допринесоха значително за предотвратяване на допълнителното намаляване на данъчните приходи, в краткосрочен план тези мерки може да не са достатъчни, за да компенсират спада на приходите.
Освен това прогнозираните приходи в резултат на засилване спазването на данъчното законодателство изглеждат оптимистични, особено като се имат предвид дефицитите в края на 2009 г., които изтъкнаха затрудненията да се постигне значителен ефект от подобряването на спазването на данъчното законодателство в трудните икономически времена.
От гледна точка на разходите изплащането на натрупаните през 2009 г. неизплатени дългове ще окаже допълнителен натиск върху дефицита, но то трябва да бъде своевременно продължено, за да се избегне пренасянето на неизплатени дългове в частния сектор.
Освен това прогнозираните спестявания от здравеопазване и социални разходи са несигурни и зависят от прилагането на реформите.
Като се има предвид сериозната несигурност около приходите от ключово значение ще бъде заложените в бюджета разходни граници да бъдат стриктно спазвани, за да се предотврати риска от още по-голям дефицит, съветва МВФ.
Фондът счита, че временните фискални мерки трябва да бъдат заменени със средносрочна стратегия за фискалната политика от 2011 г. нататък. В тези средносрочни рамки всяко намаляване на данъците трябва да бъде компенсирано от допълнително съкращаване на разходите.
В доклада се обръща специално внимание на необходимостта от всестранна реформа в здравеопазването с цел подобряване на ефективността и качеството на здравноосигурителната система.
Чрез рационализирането на публичната администрация, включително чрез увеличаването на ниския процент усвоени еврофондове, ще се създаде възможност за разходи в други области. Това е особено необходимо за завършване на забавеното модернизиране на обществената инфраструктура, за да не се превърне то в пречка пред икономическия растеж.
Обявеното замразяване на заплатите в държавния сектор през 2010 г. и увеличаването на производителността в средносрочен план ще помогнат не само на затруднения бюджет, но и за ограничаване растежа на заплатите в цялата икономика и за засилването на конкурентноспособността.
МВФ счита, че нов тласък на приватизацията не само ще разшири ролята на частния сектор, но и ще осигури ресурси, които могат да бъдат използвани за запълване на фискалния резерв. Фондът отбелязва, че
валутният борд продължава да бъде уместен за България
Според доклада той е допринесъл за макроикономическата стабилност на страната и не само е осигурил номинална котва, но и е дисциплинирал фискалата политика.
За да опази валутния си борд, България постигна значителни фискални излишъци в годините на икономически бум, натрупвайки големи резерви в чуждестранна валута и тези буфери бяха от полза на страната при настъпването на финансовата криза.
Те й помогнаха да избегне финансовите затруднения, които изпитаха други страни от региона.
Относно обявената от българското правителство цел да кандидатства за членство в ERMII през пролетта на 2011 г. МВФ счита, че най-добрият начин за България да засили шансовете си за приемане в "чакалнята" на еврозоната е да запази фискалната дисциплина и да задълбочи структурните реформи.
криза, която тихо расте" />
