Нанчо Пенев Попович (1818 г. - 31 март 1883 г.) е търговец, родом от Шумен.
Баща му е кожухар, сравнително заможен и с добро положение пред турската власт. Записва сина си да се обучава в българско и гръцко училище и го дава чирак при големия шуменски търговец чорбаджи Харалан.
Младежът се проявява добре в търговията и скоро се отделя като самостоятелен търговец. Проявява предприемчивост и бързо набира свои клиенти. Осъществява делови контакти с Цариград , след което започва да внася стоки директно оттам, което бързо го издига до един от най-видните търговци в Шумен.
През 1845 г. е принуден да напусне града и се преселва в Букурещ. Като причина за напускането на Шумен се сочи, че в Нанчо се влюбва в туркиня. Тя му предлага да се оженят при положение, че той смени вярата си. Нанчо отказва и това му докарва неприятности в търговията, което го кара да се пресели в Букурещ.
От 1855 г. започва тясно сътрудничество с братята Евлогий и Христо Георгиеви и се превръща в един от най-доверените им търговски агенти.
Включва се активно в обществения живот на българската общност, членува в Добродетелната дружина.
След тридесетгодишно изгнание през 1875 г. Нанчо Павлович се завръща в Шумен и изгражда нов дом на мястото на бащината си къща. По време на престоя си там многократно споменава за нуждата от изграждане на подходяща сграда за девическото училище в града.
За втори път посещава родния си град през 1882 г. и престоява там една зима. В началото на 1883 г. се връща обратно в Букурещ, където след кратко боледуване умира.
Като радетел за по-високо образование на българката, на 20 септ. 1882 г. Нанчо Попович завещава 20 хил. златни наполеона (400 хил. златни лв.) на Шумен, като задължава училищното настоятелство с част от тях да закупи място в Пълнокладенчовата махала и да построи девическо училище, което да носи неговото име.
Останалата част от средствата повелява да се вложат в банка и от лихвите да се поддържа училището. За изпълнител на завещанието определя епитропия под председателството на Варненско-преславския митрополит Симеон и още "трима честни лица - шуменци". Надзорът над дейността й е поверен на Евлогий Георгиев.
Друга негова изрична воля е тленните му останки да се пренесат в родния му Шумен, където през 1895 г. това се превръща в истинско събитие за жителите на града. На площада пред новопостроеното училище е издигнат изработен в Париж бюст-паметник на дарителя на мраморен пиедестал.
Започнало като трикласно, "Нанчовото" училище е с 13 стаи и голям двор. Първоначално се помещава в закупено от епитропията съществуващо училищно здание и открива дейност през 1890/1891 г.
От следващата година с указ на МНП се превръща в пълна девическа гимназия по образец на държавните и се нарича Общинска и "Нанчова" девическа гимназия. Поради растящия брой ученички, през учебната 1884/1885 г. за нуждите му се използва и сградата на намиращата се в съседство основно училище.
Фондът към училището, наречен на името на дарителя, управлява капитала и лихвите от него и осъществява ремонти и издръжка на училището, както и прави отчисления за започнато ново здание.
Фондът "Нанчо Попович" съществува до 1948 г., когато е закрит и средствата от него се вливат в държавния бюджет.
Пряк наследник на шуменското девическо училище днес е едно от най-старите и утвърдени училища в България - Природоматематическа гимназия "Нанчо Попович".
Нанчо Попович е и човекът, благодарение на когото 6 декември се отбелязва като ден на дарителя в България. Поради това, че на тази дата Българската православна църква отбелязва Никулден (имен ден и за Нанчо Попович) от 1937 г. е прието на този ден да се отбелязва Денят на дарителя.
Дейността на Нанчо Попович е представена в енциклопедията на дарителството "Дарителските фондове и фондации в България 1878 - 1951 г."
Тази рубрика във Vesti.bg се осъществява по идея и със съдействието на Българския дарителски форум (БДФ), издател на енциклопедията.
