Петър Хаджи Ненчов Кермекчиев (1826-1881) е търговец и предприемач, роден в Търново. Син е на известен и заможен местен търговец, с кантори в Цариград и Лайпциг.
Получава начално и средно образование в гръцкото училище в родния си град и завършва колеж в Цариград.
През 1860 г. заминава за Русия и постъпва в Одеското търговско училище. След това става секретар в английското консулство в Галац, Румъния.
Започва търговия с жито. По-късно фалира, но по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) отново натрупва голямо състояние, като осъществява транспорта на мунициите на руските войски от Букурещ до Търново.
Поради заболяване през 1880 г. се отказва от търговията и влага всичките си средства в кантората на Евлогий Георгиев.
Умира в Букурещ.
През 1879 г. Петър Кермекчиев прави завещание, с което оставя 20 хил. лв. на Девическото сиропиталище "Елена Домна" в Букурещ и 20 хил. лв. на училището "Св. Св. Кирил и Методий" в румънската столица.
Още толкова дава на ефорията на болницата "Св. Св. Козма и Дамян в Търново. Остатъкът от своето състояние той оставя на "милото и любимо мое автономно отечество България, в лицето на Българското правителство, с единствена цел за вечен фонд "За народно образование П. Н. Кермекчиев". Приходите от него са предназначени за издръжка на българи "за придобиване и допълнение научното развитие в образована Европа".
След смъртта му българското правителство разпорежда всичките ценни книжа и суми по завещанието да се вложат в БНБ. Наследството му е оценено на 287 250 златни лв. и 96 хил. рубли.
Отпускането на стипендии започва още през учебната 1883/84 г. Стипендианти на този фонд са над 100 младежи, учили музика, живопис, медицина, инженерство, източна филология, и още много други специалности в редица европейски градове. Към 1-ви януари основният капитал на фонда възлиза на над 3 милиона лева.
Дейността на Петър Хаджи Ненчов Кермекчиев е представена в енциклопедията на дарителството "Дарителските фондове и фондации в България 1878 - 1951 г."
Тази рубрика във Vesti.bg се осъществява по идея и със съдействието на Българския дарителски форум (БДФ), издател на енциклопедията.
