Дарители подкрепяли дружество на журналистите

З абрана на председателя на Народното събрание журналистите да влизат свободно в сградата на парламента става, в началото на 20 век, повод за основаването на Дружеството на столичните журналисти - първа подобна организация на репортерите.

Създаването на Дружеството съвпада и с общата тенденция през този период на консолидиране на различните професионални общности на българската интелигенция.

Предисторията показва, че наченките са сложени през 1984 г., на събор на българските писатели и журналисти по случай 50-годишнината от издаването на първото българско списание „Любословие” на Константин Фотинов. Тогава става осезаема необходимостта от обединяване на съсловието, но все още без ясна организационна форма.

След още 10 години стават факт първите реални стъпки по пътя на журналистическото сдружаване, а в края на 1905 г. е основано дружеството.

В началото то не среща широка подкрепа сред колегията и едва през 1907 г. инициативата е подновена. Избрано е настоятелство с председател авторитетния журналист Йосиф Хербст.

На 26 ноември е приет устав, съгласно който целите на дружеството са: „да сдружи ратниците на българската журналистика, да повдига етичното равнище на българската журналистика, да създава благоприятни и съответващи на високото журналистическо призвание материални и морални условия на вестникарската работа, да посредничи в споровете между издателите и хоноруваните журналисти, да се намесва по покана в спорове за чест, възникнали между членове на дружеството, вестникари и други лица и въобще да стои като буден страж над професионалните интереси на журналистите по признание”.

Въпреки че е неполитическа по своя характер, организацията не е аполитична и с времето влиянието й нараства не само в журналистиката, но и в обществения живот.

Дружеството на столичните журналисти се превръща в значим фактор след 1922 г., когато има вече 102 действителни и 29 спомагателни членове, а през 1934 г. съответно – 122 действителни и 71 спомагателни и почетни членове.

Упражняването на журналистическата професия не означава автоматично членство, изискването е за поне 5 години професионален стаж . В центъра на своята дейност Дружеството поставя взаимопомощта и професионална защита на своите членове.

Чрез множество дружествени иницативи и с благосклонното отношение на редица правителства, ДСЖ укрепва финансово. Спрямо сродните дружества на артисти, художници и писатели, то е най-състоятелно.

Към него се създават социални и професионални фондове – „Журналистически дом”, „Подпомагане” (за безработни и изпаднали в материално затруднение дружествени членове), „Престарели журналисти”, „Пенсионен фонд”, „Летовище”, „Професионално усъвършенстване” (за специализации в чужбина, организиране на курсове по чужди езици, стенография и др.). Средствата за тях се набират от членски внос, от продажбите на печатния орган „Вестник на вестниците”, лотарии, вечеринки и др.

Създадено е командитното дружество „Стрела” за разпространение на печата, което предоставя 70% от чистата си печалба на ДСЖ. Сдобива се и с правото да получава 30% от сумите, платени за реклами и обяви в столичните вестници. Всичко това осезаемо пълни касата на дружеството и позволява да бъде разгърната широка социална и професионална дейност в подкрепа на членския му състав.

Финансовото благополучие на ДСЖ се дължи и на благодетелни българи. Част от благотворителните им жестове са за социални нужди. През отчетната 1929/30 г. дружеството е получила 20 хил.лв., завещани от плевенския индустриалец и едър търговец Коста Стоянов Биволаров, като сумата е внесена във фонд „Подпомагане”.

В полза на същия фонд през есента на 1935 г. анонимен дарител връчва 5 хил.лв. Две години по-късно отново анонимен дарител внася 5 хил. лв., щедри дарения на няколко пъти прави и столичния индустриалец Жак Елиас по различни поводи или празници.

През 1936 г. видният габровски търговец, индустриалец и меценат Пенчо Семов проявява голяма щедрост към хората на перото. Той дарява на ДСЖ вила в околностите на Варна. Желанието му е да се преустрои в дом на интелектуалци – писатели и журналисти.

Друг дарител, Стефан Чапрашиков, износител на тютюни, дипломат, председател на МОК и член на БОК, завещава на „Съюза на българските писатели и журналисти” парцел от 4 дка край Варна „за да си построят почивен дом”.Случва се дарители да са самите членове – Данаил Крапчев се отказва от 2 месечни пенсии в размер на 3 240 лв., за да бъдат раздадени на безработни членове на ДСЖ.

Освен индивидуалните дарения, има и такива, уредени с фондове. Те обикновено носят имената на изтъкнати журналисти и възникват във връзка с юбилейни чествания или по тъжен повод, като най често са предназначени за насърчаване на журналистическия труд.

След трагичното убийство на председателя на ДСЖ Никола Милев (на 13 февр.1925 г. ), историк и публицист, член на ВМОРО, близък сподвижник на Тодор Александров, един от основателите на Народния сговор и директор на в.Слово, дружеството образува фонд на негово име, който да „служи за издаване на научните трудове и исторически документи на покойния”.

Впоследствие предназначението на фонда се разширява за публикуване на трудове и съчинения и на дружествените членове и автори по въпроси, свързани с журналистическата професия.

След първоначалния капитал от 5 хил. лв., внесен от настоятелството във фонда, до края на годината той се увеличава до 67 864 лв. и се пристъпва към издаване на поредица от избрани съченения на Никола Милев. Със средства на фонда е поставена и паметна плоча на неговия гроб.

Благотворителната дейност на Дружеството на столичните журналисти​ е представена в енциклопедията на дарителството "Дарителските фондове и фондации в България 1878 - 1951 г.".

Тази рубрика във Vesti.bg се осъществява по идея и със съдействието на Българския дарителски форум (БДФ), издател на енциклопедията.