Атанас Поппетров е български възрожденски просветен деец и участник в църковно-националните борби на българите в Източна Македония.
Роден е в село Либяхово, Неврокопско (днешно с. Илинден, Гоцеделчевско). Първоначално учи в гръцко училище в Сяр. По-късно продължава образованието си в българско класно училище в София и в Самоков.
Работи като учител и преподава в различни селища на Източна Македония.
През 1871 г. открива първото българско училище в Черешница, където учителства две години. През 1873 г. е сред основателите на учителско дружество "Просвещение" в Неврокоп и активно участва в дейността му. През септември 1874 г. е избран в ръководството му, като съветник.
Участва в дейността на Неврокопската българска община и е неин член. Заради дейността си многократно е преследван от османските власти.
Работи съвместно и поддържа връзки с известните възрожденски дейци Георги Зимбилев, Петър Сарафов, Георги Попиванов, Андроник Йосифчев, Спас Прокопов, чийто оригинални портрети съхранява в архива си.
Автор е на подробна автобиография, бележки и записки със със сведения за националните борби на българите в Югоизточна Македония, които се съхраняват в Научния архив на БАН.
Атанас Поппетров участва в Кресненско-Разложкото въстание. След въстанието напуска родния си край и се установява в София. Дълги години работи във финансовото министерство и в столичната община, като помощник кмет.
През 1929 г. основава специален фонд към Светия Синод за издръжка на бедни деца, родени в Либяхово.
В писмо от юли 1929 г. дарителят изразява желание "да бъде отчасти полезен на своя народ и най-напред онази част от него, която съставлява съселяните му". За тази цел той предоставя облигации с номинална стойност от 250 хил. лв. за образуване на фонд, който да носи неговото име и това на съпругата му Николина.
По негово искане е определено с 2/10 от годишните приходи на капитала да се купуват дрехи, обувки и книги за най-бедните учиници от селото.
Други 6/10 от средствата да послужат за отпускането на една пълна стипендия за Българската духовна семинария на благочестив младеж с добър успех, родом от същото село или от епархията.
Финансовата подкрепа се осигурява при условие, че завършилият пълния курс на обучение стипендиант стане свещеник в селото или епархията.
Останалите средства са предвидени за капитализиране, докато набраната сума стане достатъчна за награждаване на български автор, написал съчинение за езика, народния бит и историята на родното място на дарителя.
Дарението е прието и фондът е образуван с протоколно решение на Св.Синод от 18 юли 1929 г., което поема неговото управление. В следващите години волята на дарителя стриктно е спазвана. Наред с помощите за бедни ученици е отпусната една пълна стипендия за следване в Духовната семинария. Друга стипендия не е отпускана, вероятно поради липса на подходящ кандидат.
Привързаността на дарителя към родния му край подтиква наследниците му да направят дарение в размер на 14 хил. лв. в ценни книжа, в полза на Неврокопската митрополия, в която е родното му село. Волята им е от натрупаните средства да се отпуска суми за нуждите на църквата в с. Либяхово, а фонда е наречен "Атанас Поппетров".
Дейността на Атанас Поптодоров е представена в енциклопедията на дарителството "Дарителските фондове и фондации в България 1878 - 1951 г."
Тази рубрика във Vesti.bg се осъществява по идея и със съдействието на Българския дарителски форум (БДФ), издател на енциклопедията.
