Повече от месец българското медийно пространство е изпълнено с оптимизъм за ниски цени на природния газ и големи приказки около проекта "Южен поток".
Разбира се, почти никой не задава неудобни и изненадващи въпроси, изявленията на премиера и кохортата лакеи се приемат за чиста монета и истина от последна инстанция, а всички гласове на разума са заглушавани. Може би това е причината никой да не коментира думите на президента на "Газпром" Алексей Милер по адрес на "Южен поток", произнесени пред десетки телевизионни камери в Анапа:
"Това е повече от ефективен проект. Сега ние плащаме транзитните такси на компании от страните, през които транзитираме газа. С осъществяването на "Южен поток" тези такси ще си ги плащаме на нас - ще ги слагаме от единия джоб в другия".
В друга държава подобни откровения щяха да предизвикат скандал или поне сериозни и задълбочени коментари, ние обаче живеем в България. Сега стана ясно за какво всъщност е проекта!
Изкушени сме да оставим изводите на читателя. Но все пак нека кажем няколко думи. Първо, подобни твърдения разбиват на пух и прах приказките, че с транзитните такси щели "да се плащат пенсии и да се строят спортни зали". И на най-непредубедения наблюдател е ясно, че това са пълни измислици, били те предизборни. Най-вероятно с парите от "Южен поток" само няколко олигарси ще си построят нови по-големи къщи, но дори не и в България.
По-нататък от същото твърдение на г-н Милер са налагат тежки изводи за бъдещето на "Булгартрансгаз" - държавната компания, която притежава тръбите, по които в момента страната ни транзитира руски газ. Между другото тези тръби са изплатени и приходите за България годишно надхвърлят 150 млн. лв.
Да, сегашните договорености за транзит са до 2030 г., освен ако поредното сервилно българско правителство не договори съкращаване на този срок. Не е ясно обаче какво ще се случи с националната ни газопреносна система след това. Най-вероятно по един или друг начин тя ще бъде придобита от "Газпром", с което ще бъде изпълнена тяхна стара мечта. Ако всичко това е за едни няколкостотин милиона евро, които да си разпределят обръчите от фирми на ГЕРБ, много жалко за България...
През последните седмици българското общество беше засипано от самохвални уверения и гръмки обещания как цената на природния газ щяла да падне с над 20%. Постепенно бодряшкото говорене се уталожи и официалните лица започнаха да лансират далеч по-скромни варианти за ефект за крайния потребител от порядъка на 5-9%.
Малко наблюдатели обаче припомниха, че през последните три години цената на природния газ за страната ни се увеличи над два пъти, като едва ли има друга стока или услуга, която да е поскъпнала толкова много в рамките на този период.
След като управляващите оповестиха на всеослушание за голямото намаление, което били "извоювали", дойде ред и за по-трезви преценки. Най-значимите от тях се съдържат в редовния тримесечен доклад на Европейската комисия за пазара на природен газ в Общността, който беше публикуван преди броени седмици. В доклада България е спомената на пет места, за съжаление изцяло в негативен контекст.
Още в началото на текста от Брюксел очертават безпристрастна и генерална картина: "Най-високите увеличения между първото полугодие на 2011 г. и първото полугодие на 2012 г. са по дългосрочните договори за доставка на газ по газопроводи (примери: газ от Алжир за Испания: +33%, газ от Холандия за Италия: +43%, газ от Норвегия за Италия: +34%, газ от Русия за България: +50%, газ от Русия за Чехия: +38%)".
Извод: през разглеждания период поскъпването за страната ни е било най-голямо спрямо това за абсолютно всички останали държави в ЕС! Или с други думи - най-бедните потребители в Общността получават най-голямо увеличение в цената. Защо е така ли?
Отговорът се крие в механизма на ценообразуване, за който се говори при второто споменаване на България в текста. Защото именно там докладът предоставя изключително полезната информация, че цените на спотовите пазари са средно с 1/4 до 1/3 по-ниски от цените на газа, индексирани с цени на петролни деривати. Конкретно се дават за пример газовите хъбове в Северозападна Европа и най-добре развитият от тях - британският NBP (National Balancing Point).
Извод: ето какво е значението на спотовите цени и защо е толкова лошо да останем закрепостени към формулата на ценообразуване, индексираща цената на газа с тази на петрола.
В своя скорошна публикация Матю Хълбърт, който е може би най-бележитият газово-петролен анализатор в световен мащаб, казва кратко, точно и ясно, че индексирането цената на газа с тази на петрола "отмира". Да, но въпреки това правителството ни пропуска да спомене, че именно този механизъм беше запазен за следващото десетилетие при всички рискове от рязко поскъпване на петрола, което да повлече нагоре и цените на синьото гориво.
На трето място България се споменава при сравнение цените на газа за нашата страна, за Германия и за държавите от Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Така става ясно, че през първото тримесечие на 2012 г. цената на "Газпром" за Германия е 27.7 евро/MWh, докато нашата страна е плащала (забележете!) 42.2 евро/MWh. Съответно цената за Чехия е била 37.4 евро/MWh, за Естония 33.1 евро/MWh, за Латвия 31.7 евро/MWh, за Литва 38.7 евро/MWh, за Унгария 30.1 евро/MWh, а за Словакия 31 евро/MWh.
Извод: най-бедната страна в ЕС заплаща най-висока цена за руския газ спрямо всички останали държави в ЦИЕ.
По-нататък в доклада се прави сравнение между Италия и България, от което става ясно, че на Апенините купуват руския газ за около една четвърт по-малко от нас - 31.5 евро/MWh. Този извод го оставяме на читателя.
Накрая има и интересна бележка - че и Гърция плаща за синьото гориво от "Газпром" по-малко от нас. Забележете, че това се случва въпреки, че суровината минава през нашата газопреносна инфраструктура, т.е. цената бива "натоварена" със събираните от България транзитни такси!
Изводите тук са поне няколко. Първо, че гръцките преговарящи са по-добри от българските. Вторият възможен извод е, че просто руската страна прави повече отстъпки на Атина отколкото на "братска" София.
Разбира се, няма да сгрешим, ако кажем, че южната ни съседка е постигнала диверсификация на газовите си доставки и че именно наличието на конкуренция е причина за намаляване на цените.
За сметка на това България заздрави монопола на "Газпром" на родния пазар, а е повече от ясно, че устойчиво във времето и значително намаляване на цени може да има при наличие на реален пазар и конкуренция, не и при политически мотивирани "отстъпки", които впоследствие могат да ни струват скъпо и прескъпо. Защото никой не ти прави "отстъпки" без да поиска нещо в замяна.
Едно такова искане е това България да даде на "Газпром" и дял от електроенергийния си пазар, след като вече страната ни е гарантирала на същия стопански субект монопол на газовия си пазар. От страна на българското общество при това положение отново следва относителна пасивност. Сигурно само поредното поскъване на тока може да ни извади от зимната летаргия.
Колко би могла да струва електроенергията от бъдещите газови централи на "Газпром", които правителството на ГЕРБ така услужливо договаря с руския гигант? Вариант за калкулация. Цена на газа към момента: 42.2 евро/MWh, КПД на CCGT (газови турбини): 55%. Така получената цена на електроенергията: 42.2 / 55% = 76.72 евро/MWh. Тази сметка обаче включва само горивната компонента. Към нея добавяме около 30% капиталова = 76.72 евро/MWh x 1.3 = 99.7 evro/MWh. Това е на фона на 22 евро/MWh цена на тока от АЕЦ "Козлодуй" на входа на системата. Разликата е пет пъти!
На печелившите - честито! Дано обществото по-бързо започне да осъзнава какво му се готви от ГЕРБ и бащицата-премиер Бойко Борисов. Може би хубавата новина е, че реалното строителство на "Южен поток" няма да започне преди 2014 г., а до тогава могат да се случат много неща.
