В различните вериги се срещат различни видове екологични продукти и практики, но не може да се каже, че има една, която да е много "зелена" и да се справя по-добре от останалите, коментира за БТА Константин Иванов от българския офис на организацията.
Проучването е първо по рода си у нас и обхваща 10 от най-големите вериги супермаркети, в които българите купуват хранителни и други бързооборотни стоки.
Използвана е методология, разработена на базата на аналогично изследване, провеждано от WWF в Швейцария от 2006 г. насам и адаптирано за условията на пазарите в България и Румъния.
Най-добре представилата се търговска верига у нас, със своите 5,93 точки, не достига дори една трета от максималния брой точки в изследването - 18, сочат данните.
Оценявано е не само наличието на биопродукти,
но и на екологични практики като контейнери за батерии, торбички под наем, обособени щандове, обучен персонал, насочващи табели, отпечатването на рекламни брошури върху рециклирана хартия, предлагането на хартиени торбички, уточняват авторите.
За Румъния данните показват, че около 30 на сто от плодовете и зеленчуците в най-големите магазини са вносни, а при млякото процентът достига 50.
Според изследването нито една от 10-те вериги, анализирани от WWF, не успява да получи и половината от максималния брой възможни точки.
Търговията с яйца изглежда "най-зелена",
млякото получава средна оценка, а плодовете и зеленчуците, рибата, перилните препарати и хартиените продукти печелят "червен" картон, отбелязват от екоорганизацията.
Нито една от наблюдаваните вериги супермаркети в Румъния не продава плодове или зеленчуци от румънски биологични производители.
Само три от 10 търговци на дребно продават сертифицирани замразени или консервирани риби и само два предлагат сертифицирани биологични перилни препарати.
Българските хранителни вериги не са толкова "зелени", колкото най-вероятно им се иска на потребителите, коментира за БТА Константин Иванов.
По думите му у нас очевидно хората искат да купуват максимално евтини стоки и продажбите на биопродукти не са достатъчни като обеми, за да отговорят супермаркетите на подобно търсене.
В България доходите не са високи, а хората дават голяма част от тях за храна, така че
предпочитат да ядат каквато и да е
и не търсят толкова качественото, макар да го предпочитат, смята екологът.
Все пак според него резултатите у нас не са чак толкова страшни, тъй като в българските хипермаркети поне могат да бъдат видени и български плодове и зеленчуци. По думите му и при екосертифицираните продукти има по-голям избор, отколкото в Румъния.
Далеч сме обаче от страни като Австрия и Швейцария, където пазарът отхвърля несертифицираните тоалетни хартии и салфетки и такива в магазините не се предлагат.
Българските вериги могат да предлагат по-голямо разнообразие от "зелени" продукти, защото те вече са налични, могат да бъдат доставени и не са по-скъпи от останалите, заключава Константин Иванов.
Тенденциите ще бъдат установени през следващата година, когато отново ще бъде направено подобно изследване.
Източник: БТА
Последвайте ни
