Работна група от зам.-министри и представители на работодателски организации ще обсъжда намаляване и облекчаване на лицензионните и регистрационни режими за бизнеса. Това съобщи пред журналисти премиерът Пламен Орешарски след среща в МС с представители на бизнес организациите.
У нас има 1200 лицензионни и други режими, които тормозят създаването на устойчиви високоплатени работни места.
Още преди началото на срещата се очакваше да бъдат направени работни групи с излъчени от министерствата, синдикалните, работодателските и неправителствените организации експерти, които да направят преглед на регулаторните режими и предложения в посока на тяхното облекчаване.
Ще бъде направен и преглед на ЗОП с цел постигането на по-голяма прозрачност на процедурите и равнопоставеност на участващите в тях.
Работната група ще има и представители на работодателските организации, които ще започнат много конкретна работа по намаляване на броя и облекчаване на условията на всички съществуващи в най-общия случай законови тежести върху условията за правене на бизнес у нас, обясни премиерът.
В хода на предварителната подготовка сътрудниците на премиера бяха идентифицирали около 1200 различни разрешени лицензионни режими или такива, които се доближават по характеристиката си до разрешителни лицензионни. Това е едно голямо предизвикателство, каза Орешарски.
Премиерът посочи, че са обсъдили и обстоятелството, че сигурно в последните десетина години министри, премиери, правителства са опитвали да облекчават административната тежест върху бизнеса и крайният резултат е, че днес тя вероятно се състои от
рекорден брой разрешителни, утежняващи условията за бизнес режими.
Премиерът загатна, че може би ще се работи за нов ЗОП, така че да се осигури по-голяма равнопоставеност на всички фирми и се разшири кръгът от бизнеса, който има достъп до обществените поръчки.
Според Орешарски е трудно в момента да се каже колко и кои режими ще останат. "Допускам, че всички режими, които са по европейски регулации ще останат в приблизително този си вид, в който съществуват и с който сме хармонизирали нашето законодателство към европейски стандарти и директиви, но ще направим пълен преглед по отношение на тези режими, така че същите да се оказват в много по-кратки срокове", обясни министър-председателят.
Той посочи, че ще се преразгледат и таксите, така че да станат по-евтини. "Като цяло условията за бизнеса да станат по-добри, а
бройката не е самоцел, по-скоро всички режими трябва да станат значително по-леки за приложение
и за изпълнение от страна на бизнеса", заяви Орешарски.
Председателят на УС на БСК Сашо Дончев каза, че би трябвало да бъде отбелязан фактът, че още на първата седмица от работата на МС са поканени на тази среща.
Посочвайки общото разбиране, че в България има два основни проблема и те са свързани помежду си - усещането за липса на справедливост и бедността, те са търсили само в една посока какви са причините за нея. Той посочи, че са приключили срещата с
умерен оптимизъм,
тъй като нещата, които искат да постигнат, може би са били много по-лесно постижими преди 20 години, когато всички са искали промяната. Дончев посочи, че днес като че ли по-малко вярваме на предприемачите. "Ако ние действително в следващите седмици реализираме намерението си не просто за пореден път да направим анализ на всички тия режими, а да премахнем повечето от тях, това ще промени държавата и нейната роля", посочи той.
Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) заяви, че в последните години лицензионните режими "никнат като плевели". В периода 1997-2001 г. тези режими бяха намалени с една трета, но оттогава се увеличават непрекъснато, подчерта той. Посочи, че в хода на съставяне на бюджета за следващата година може да се направи решителната крачка. Така основно работата трябва да се свърши до началото на есента, за да може следващата година да се поздравят с една много по-добра бизнес среда. Те са удовлетворени и от постигнатото съгласие
да се рестартира работата на Съвета за икономически растеж.
Огнян Донев - председател на КРИБ, заяви: "Ако се създадат възможности българският бизнес да работи нормално в една нормална икономическа среда, то ще се инвестира, ще се създават допълнителни работни места и смятам, че ще се повиши благосъстоянието на нашия народ", посочи той.
Имаме съгласието и на двата синдиката техни представители да участват в работна група, която ще работи за облекчаване на административния натиск върху бизнеса, каза Орешарски след
среща с национално представителните организации на работниците и служителите.
Пламен Димитров, президент на КНСБ посочи, че в консултациите са заявили, че според тях, за да има ясна визия и прогнозируемост на бизнес средата, а от там - гаранции за работните места - всички големи предприятия казват, че им е нужна сигурност и прогнозируемост на нарастването на цената на електpоенергията.
Другото е контролът върху регулаторите, върху които трябва да има обществен надзор, който да гарантира тяхната прозрачност. За ЗОП те виждат най-важната пречка - липсата на гаранции за минималните трудови и осигурителни стандарти и колективно договорените норми във веригата на подизпълнителите на тези, които спечелили.
"Настояваме ЗОП, този, които печели процедурата да има ясните гаранции и задължения по цялата подизпълнителска верига - да гарантира прилагането на договорените минимални или пък нормални осигурителни и трудови стандарти в дадения сектор и дадения бранш", каза Димитров.
Синдикатите поискали и да се криминализира укриването на неплащането на вноски,
което ще гарантира правата на работещите. Димитър Манолов от КТ "Подкрепа" заяви, че в последните години идеите да се насърчава бизнесът се случваха само за сметка на идеите да се нарушават права на работещите в този бизнес. "За "Подкрепа" този процес е приключен. Ние отказваме да дебатираме каквито и да е идеи за обгрижване на бизнеса за сметка на работниците и служителите, които работят в него", категоричен е той.
Ние няма да участваме в никакви разговори, преговори свързани с допълнително отнемане правата на хората, категоричен е той. КТ "Подкрепа" заявили готовността си да бъде лоялен партньор, но първите им ангажименти са свързани с хората, които представляват.
"Ние ще настояваме за създаване на надзорни органи в комисиите, които защитават обществения интерес", посочи Манолов. Такива са ДКЕВР, КЗП и друг - с право на еднократно отлагателно вето по отношение на взимането на техните решения. Те искат НСТС да започне работата колкото се може по-скоро. Манолов в отговор на въпрос каза, че ще настояват за създаването на специализирани трудови съдилища.
