Цоло Вутов е най-богатият българин

Най-богатият българин е бизнесменът Цоло Вутов - управител и съсобственик на 50% от групата "Геотехмин", която има дейности в минната индустрия и строителния бранш. Това показват данните от авторската класация на в. "Пари" в изданието "100-те най-богати българи", което от днес е на пазара.

Изданието класира предприемачите, които имат най-голям принос за БВП на страната.

На 438.2 млн. лв. е оценено богатството на Цоло Вутов.

След него в класацията се подреждат председателят на съвета на директорите на "Петрол Холдинг" Митко Събев (414.7 млн. лв.), Иво Каменов и Марин Митев (296 млн. лв.), представляващи "Химимпорт", и собственикът на "Агрохолд" Васил Златев (286.7 млн. лв.).

Най-богатата дама в България е Цветелина Бориславова - основен акционер и председател на надзорния съвет на СИБАНК. Тя е на 13-о място с богатство от 219.8 млн. лв.

"Най-бедният" в класацията е Татяна Сотирова, съдружник в телекомуникационната компания "Булсатком", за която е изчислено, че има богатство в размер на 36 985 млн. лв.

"Пари" уточнява, че проучването цели да се откроят фирмите и имената на хората, които имат най-голям принос за създаването на брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Това са ключовите за българското стопанство хора, които (без значение от мотивите си) създават не само лично, но и обществено богатство и работа на стотици хора в страната. Класацията е базирана на публична информация.

Като източници са използвани официалните финансови отчети и данни за собствеността, публикувани в Търговския регистър, както и информация от Българската фондова борса, Националния статистически институт, "Държавен вестник" и съобщения в медиите за сделки с компании.

Яхти, къщи, коли и други лични вещи не са оценявани при обобщаването на информацията за личното богатство.

В класацията не попадат и хората, които са натрупали богатство от заплащане на труда им, като например лекари, спортисти, мениджъри. Не е оценявано и богатство, за което няма надеждни публични данни.

Има и хора, за които би могло да се очаква да са в стотицата ни, но не са. Причината е, че те или не отговарят на някое от условията, или по методологията на в. "Пари" излиза, че не притежават достатъчно голямо богатство, посочва изданието.

Като пример в това отношение са посочени трима българи, които неизменно присъстват в списъци на богатите - Христо Ковачки, Валентин Златев и Николай Гигов. Справка в Търговския регистър усложнява проверката на интернет "фактите" за тях до неузнаваемост, посочва "Пари".