Главният редактор на "Икономист": Медиите губят популярност

Господин Миклетуайт, каква е най-важната мисия на журналистите днес?

Да казват истината и да бъдат огледало на обществото. Да отразяват и позитивната, и негативната страна на събитията. Всъщност журналистите трябва да наблюдават света и да показват какво в него върви добре и какво не.

Много хора смятат, че журналистите трябва да пишат основно за негативните неща. Например, ако правят материал за българския министър-председател, да разследват и да разкрият неподозирани тайни, свързани с него.

Това наистина е важно, но според мен също толкова важно е да се покаже защо Германия има такъв успех в икономиката. Основната мисия на журналистиката е да показва на хората това, което се случва.

Променя ли се отношението на обществото към медиите?

Да. Медиите губят популярност. Има много особено смесване между представата за медиите в миналото и това, което са те в момента. Повечето хора не възприемат изданията в интернет като медии. Те нямат същата представа за журналистиката като нас, журналистите.

Какво даде кризата на професията?

Кризата беше невероятно интересна за работата на журналистите. Тя стана повод за много добри статии - някои, написани от нас, други от колегите от конкурентни издания. Кризата беше отразявана много добре.

Но тя имаше катастрофален ефект върху сектора - започна голямото пренасочване от печатни издания към електронни. Това заедно с лишенията в кризата превърна в ад живота на много колеги.

"Икономист" е едно от най-влиятелните списания в света. Как го постигате?

Успехът на "Икономист" се основава на три движещи сили. Първо е глобалният подход към информацията.

Преди десет или двадесет години хората в България не се интересуваха толкова какво се случва в Индия или в Китай, тъй като са много далечни страни. Това се промени драстично. Днес те трябва да знаят повече за останалата част от света.

Представете си малка българска компания, която може да загуби пазара си във вашата страна заради навлизането на голям китайски производител със същия предмет на дейност.

Може специалисти в България да загубят прехраната си, защото световната компания, за която работят, решава да аутсорсва дейността в Индия например. Всичко вече е свързано.

Макар да живеете в България, кризата с ипотечните кредити в далечна Америка ви засегна силно. Хората днес имат по-глобален поглед за света и за своето място в него.

Второто, което се случва в световен мащаб, е, че нараства броят на хората с висше образование, т.е. масовото ниво на интелигентност се повишава, а оттам и търсенето на повече информация. И на трето място е развитието на интернет.

Ние в "Икономист" имахме късмет с него, защото макар да предоставя огромно количество информация, хората имат нужда от филтър всяка седмица, който да им показва кое е важно и кое не. Мисля, че това са трите причини за успеха на "Икономист".

Какво означава за вас добра журналистика?

Коректната журналистика, която дава точно отражение на действителността. Харесвам два основни типа материали. Единият е, когато посочва факти и цифри и обяснява нагледно защо определено мнение, наложено в обществото, не е вярно.

Вторият тип е, когато в един материал се обединяват няколко идеи и се дава "поглед отгоре". Тогава се представя извод, който иначе не изглежда очевиден.

Как подбирате екипа от журналисти?

С късмет. Често най-добрите попадения са резултат на щастлива случайност. Търсим хора навсякъде, с различен опит и образование. Днес интервюирах един кандидат, който е работил само в телевизията и никога не е писал и публикувал.

Аз например бях банкер, много от колегите не са журналисти по образование и предишен опит. Затова дават различни и интересни гледни точки.

Какво включва етичният кодекс на журналиста от "Икономист"?

Нямаме официален етичен кодекс - имаме правила за това какви материали могат да се използват по принцип, кой интернет сайт е надежден. Както и какво можем да приемем като подарък - например, ако компания те покани на обяд или политик ти подари бутилка вино, това е в рамките на приемливото. Не е допустимо обаче да приемете бутилка вино от 1965 г.

Кой журналистически текст ви впечатли напоследък и защо?

Трудно ми е да определя един. Имахме една статия за геноцид на момичета в Китай, Индия и други държави от региона. В нея се цитираха данни за деца, умъртвявани в много ранна възраст. Малцина знаят, че броят на момичетата, които не се раждат или умират много малки, е половин милион. Това е шокиращо разкритие.

Кога един текст не става за публикуване?

Решението дали да се публикува един текст зависи от това дали е добър. Дали казва нещо ново и актуално.

Има ли качество, което отличава вашите журналисти от всички останали?

Надявам се разликата да е в това, че имат повече идеи и по-мащабен поглед върху света.

Имат ли бъдеще печатните хартиени издания, или електронните ще ги изместят?

Трябва да се прави разлика между интернет и електронните издания (за айпад или електронните устройства за четене киндъл). За мен между електронните и печатните издания няма почти никаква разлика, защото в електронен формат те изглеждат почти по същия начин, по който отпечатаните на хартия.

Това е един и същи продукт в различен формат. Така е с електронното издание на The Economist. Интернет изданията са различни. При тях фокусът е върху дискусията и различните гледни точки. Това, което ще се случи в бъдеще, е, че интернет изданията ще се развиват в много по-различна посока, отколкото очакваме сега.

В следващите десет години смятам, че електронните издания ще заменят печатните, но също така очаквам в рамките на следващите пет години една четвърт от читателите да използват айпад или киндъл вместо хартиените издания.

Какво ще се случи с журналистическата професията в следващите години?

Електронните устройства като айпад и киндъл са добри за журналистиката, защото при тях потребителите плащат за съдържанието, което ползват. В интернет прекалено много неща са безплатни. Голяма част от журналистите са против електронните устройства и искат нещата да се върнат там, където са били преди три или четири години.

Това няма да се случи. В крайна сметка в нашата професия е важно да убедим хората, че си заслужава да плащат за труда ни. Един от подходите е да се подберат материали, които биха се харесали на определена група рекламодатели с цел да се привлекат реклами.

Аз предпочитам друг подход - да се подберат добри материали, които са стойностни и с интересно съдържание. И именно този подбор да привлече хора, които биха искали да рекламират в добре направено издание.

"Мениджър" е най-влиятелното списание в България. Какво бихте пожелали чрез него на българите?

Успех, просперитет и свобода. Пожелавам това, защото в трудни времена хората, които управляват страната ви, трябва да намерят верния път. Късмет на българите и политиците ви.

ДЖОН МИКЛЕТУАЙТ е главен редактор на списание "Икономист" (The Economist), което излиза в 1,4 млн. тираж. Учи история в колежа "Магдален" в Оксфордския университет, а след това работи като банкер в "Чейс Манхатън". От 1987 г. е в сп. "Икономист".

Създава редакцията на списанието в Лос Анджелис, където работи от 1990 до 1993 г. Бил е кореспондент, ръководил е бизнес секцията. Управлявал е редакцията в Ню Йорк и е редактирал американското издание. Съавтор е заедно с Ейдриан Уулдридж, също журналист от сп. "Икономист", на пет книги.