"Лукойл": Министърът може ли да смята?

Задочният спор за цените на горивата между министъра на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков и шефа на "Лукойл" Валентин Златев продължава да се изостря.

В съобщение до медиите ръководството на "Лукойл България" задава няколко въпроса на Трайков, като под тях изразява позицията на компанията по тях.

Сред тях са въпросът "Може ли министърът да смята?", както и "Интересува ли се министърът на икономиката от икономика?". 

Конфликтът между Трайков и Златев започна, след като миналата седмица от рафинерията обявиха, че работят на загуба въпреки високите цени на горивата. По-късно Трайков заяви, че "за цената, за която беше продадена, с удоволствие държавата би си я купила обратно, ако чак толкова не се печели от този бизнес".

Вчера в интервю за Би Ти Ви министър-председателят Бойко Борисов коментира спора с думите:

"Оставете го икономическия министър, тази седмица той направи няколко много необосновани твърдения, аз съм му казал какво имам предвид.

Когато казваш, че една компания се управлява недостатъчно публично или некомпетентно, а имаш зам.-министър, представител в борда на директорите, трябва да си зададеш въпроса какво си правил две години ти. И тогава ще даваш оценка за другите."

Премиерът каза още, че е помолил ръководството на рафинерията да наложи моратуриум върху цените на горивата поне за един месец.

Днес пред ТВ7 Борисов заяви, че бюджетът на държавата зависи от "Лукойл Нефтохим" – ако през лятото рафинерията излезе за четири месеца в планов ремонт, на което има право по закон, това ще намали приходите в бюджета с 2 млрд. лева и финансовият министър няма да може да изпълни плановете си.

Следва текстът на прессъобщението на "Лукойл България":

Пазарна сделка или национализация?

Ако аспирациите на министър Трайков към активите на най-големия инвеститор в България - групата "Лукойл", която само от началото на тази година е реализирала 40% от данъчните постъпления в хазната, имат пазарен характер, а не изразяват намерение за национализация, бихме желали да информираме господин министъра за някои цифри, както следва:

- 101 млн. долара са платени от "Лукойл" за 58% от акциите на "Нефтохим"

- 360 млн. долара - за изплащане на старите задължения на предприятието към фиска от преди приватизацията

- 37 млн. долара - за изплащане на скрити задължения на "Нефтохим" към момента на приватизация

- 1 млрд. долара - за въведени в експлоатация обекти в периода 1999-2010 г.: нови инсталации, реконструкция и модернизация на основния производствен фонд, инсталации за обезпечаване на европейските норми за качество на горивата, екологични проекти, проекти за подобряване на енергийната ефективност, както и за ликвидиране на старите екологични щети; в това число Каталитичен реформинг, Реконструкция на каталитичен крекинг, нова инсталация "Газова сяра-3", нова факелна система, нови резервоари за нефт 2x50 хил. куб. м., реконструкция на Пирс-2, нова инсталация за Хидроочистка на дизелово гориво – 5, нова инсталация за Хидроочистка на бензини – 1, нова инсталация за сярно-кисело алкилиране, инсталация за атмосферна вакуумна дестилация, инсталация за вакуумна дестилация на мазута - 2 и др.

Може ли министърът да смята?

По повод абсолютно произволните публични "изчисления" на господин министъра за дела на нефта в цената на горивата, сме длъжни да го осведомим, че ако от днешната крайна потребителска цена на дизеловото гориво извадим данъците и акцизите, делът на нефта като суровина представлява не 30, както твърди той, а 67% от цената му преди облагане.

Само от тези цифри е видно, че достоверността на изчисленията на господин Трайков се различава от действителността с малко повече от 200%.

И ученик от началните класове може да пресметне, че ако стойността на 2/3 от една стока поскъпне с 1/4, цената на стоката ще се покачи далеч над седемте "изчислени" от министъра процента, още преди да бъде обложена със съответния акциз и да състави данъчната основа за още 20 процента облагане с ДДС.

Интересува ли се министърът на икономиката от икономика?

Странно е удивлението на господин министъра от факта, че комбинатът в Бургас работи на загуба през последните 2 години – факт, отразен в напълно достъпните публични финансови отчети на дружеството, които би трябвало да са му отлично известни, най-малкото заради наличието на Златна акция на държавата и присъствието на заместник-министър в Надзорния съвет на предприятието.

Специализираните икономически медии като Oil&Gas Observer, Bloomberg, The Business Times, Financial Times и пр. от над две години насам постоянно публикуват информации и анализи за състоянието на европейската преработвателна индустрия и последиците от кризата.

Много световни компании се стремят да се освободят от своите преработващи мощности в Европа. Само в последно време, 12 рафинерии са продадени или обявени за продажба, заради финансови загуби от тяхната дейност.

За компаниите от световния нефтен бранш със сигурност ще бъде интересно да научат, че българският министър на икономиката и енергетиката разполага с неизвестно за тях ноу-хау - как техните рафинерии да печелят при скъп нефт и свито потребление.

Свободни правила или просто контрабанда?

От 20 години насам, един от основните проблеми на българския пазар като цяло, и в частност в търговията с горива, са контрабандата и нелегалният внос. Настоящото правителство е единственото, което предприе ефективни мерки за въвеждане на ясни правила в този сектор.

Всеки търговец е свободен да закупи каквото желае количество и вид гориво, от която желае точка, да го внесе и да го продаде на каквато цена желае.

Единственото, което се иска от него, е да си плати дължимите акцизи и данъци и да даде възможност на съответните власти да проверят колко внася, какво и колко продава. Резултатите от тези мерки вече се усещат – според публикувани в пресата данни, само през януари и февруари са отчетени с 35 млн. лв. по-големи обороти на бензиностанциите в страната, отколкото през същия период на миналата година, въпреки свитото потребление.

На този фон, тревогите на господин Трайков за липсата на условия за пазарна конкуренция предизвикват огромно удивление, защото създаването на такива условия е именно негово задължение в качеството му на министър на икономиката.

Лични пристрастия или държавна политика?

Най-големият актив на всяка компания е доброто й име и авторитет пред нейните клиенти.

Затова бихме приели твърденията и квалификациите на господин Трайков за проява на обикновена некомпетентност, ако те не представляваха по своята същност провокация срещу компанията и извличане на лични дивиденти от недоволството на хората заради ниските им доходи.

Когато един министър внушава чрез медиите, че за тези ниски доходи е виновен не някой друг, а най-големият чуждестранен инвеститор в България, остава само да се надяваме, че той изразява лични пристрастия, а не мнението на българското правителство.