З а пета поредна година Институтът за пазарна икономика, с подкрепата на Фондация за свободата "Фридрих Науман", прави преглед на редица международни индекси и анализира мястото на България в тях, съобщават от ИПИ.
Резултатът на България спрямо останалите страни-членки на Европейския съюз показва доста разнопосочно представяне - в отделни класации страната се представя добре, но в други изостава значително.
Слаби резултати (между 40-60%) имаме в индексите за възприятие на корупцията и този за право на собственост. Оценката на България е едва половината от максималната и далеч от тази на първенеца в ЕС и за двата индекса - Финландия.
Посредствени резултати (между 60-70%) – индексите за конкурентоспособност, отворен бюджет, икономическа свобода (Херитидж) и условия за правене на бизнес класират България по-близо до първенците както в ЕС (Финландия, Великобритания и Дания за последните два индекса), така и в света.
Добри резултати (70-80%) – в индексите за икономическа свобода (Фрейзър) и човешко развитие България се представя добре, като оценката ѝ е около 3/4 от максималната и доста по-близо до тази на водещите страни в ЕС - Финландия и Холандия.
Международният опит, както и този на страната, показва, че пътят към настигането на първенците минава през смелото реформиране на социално-икономическите взаимоотношения в страната, смятат от ИПИ.
Институтът предлага 87 мерки за реформиране на социално-икономическите взаимоотношения в страната. В Националния пресклуб на БТА Десислава Николова - главен икономист в ИПИ заяви, че тези мерки ще доведат до повече инвестиции и икономически растеж, които пък ще осигурят по-високи доходи на хората.
ИПИ предлагат премахване на минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове, облекчаване на изискванията за полагане на нощен труд, премахване на държавните субсидии в земеделието, железниците и пощите, както и отмяна на данъците с ниска ефективност - върху дивидента, наследството и върху лихвите.
Експертите в ИПИ настояват за разбиване на мопопола на НЗОК и на пенсионната система. Според тях съдебната власт се нуждае от истинска независимост. Сред предложенията са намаляване на административните структури и на заетите в администрацията, иска се бърза и прозрачна приватизация и ускоряване на концесионирането на инфраструктурни проекти Все още има много рискове пред икономическия растеж в България.
Публичните дългове на страните от Европейски съюз продължават да се увеличават, макар и по-бавно като средните нива на дълга в ЕС са вече 90 процента от БВП. Няма изгледи социалното напрежение в България да затихва, предсрочните парламентарни избори са напълно възможни, а в бюджета няма буфери които да отчитат подобни рискове, посочиха от ИПИ.
Освен това България се превръща в страна, пристрастена към дефицитното харчене, тъй като 2009 година държавният бюджет е на дефицит. Фискалният резерв е на минимум и остава възможността само да се теглят кредити, защото и с приватизация не могат да се съберат достатъчно пари. Не трябва да се успокояваме от ниското ниво на дълга, защото например Румъния фалира при дълг от 16 процента от БВП, каза Десислава Николова.
В ИПИ са доста обезпокоени от предлаганите промени в Закона за банките и от увеличаване не правата на потребителите. Тези промени само ще оскъпят кредитния ресурс, смятат експертите.
криза, която тихо расте" />
