Да бъде създаден специален фонд за компенсиране на разходите за зелена енергия, в който да се събират приходите от зелената добавка и 50% от приходите от продажбата на емисиите въглероден двуокис.
Това предложи Йорг Золфелнер, регионален мениджър на "ЕВН България".
Около 760 млн. лв. са разходите за реално присъединените мощности от възобновяеми източници, а след въвеждането на нова методика от ДКЕВР, държавата компенсира само около 300 млн. лв. от тях - за произведената енергия, която е одобрена от ДКЕВР.
Останалите разходи трябва да се компенсират от крайните снабдители - тоест електроразпределителните дружества и ЕСО.
Така остават поне 420 млн. лв.некомпенсирани разходи за енергия от ВЕИ за периода юли 2012 г. - юли 2013 г., каза Золфелнер.
Около 300 млн. лв. от некомпенсираните разходи се падат на ЕВН, защото в обслужваната от дружеството територия има най-много фотоволтаични паркове, добави той. Трябва да се намери дългосрочно решение, което да стабилизира сектора, да даде сигурност и предвидимост, посочи Золфелнер.
Калина Трифонова, мениджър в ЕВН, заяви, че идеята за създаване на фонд не е нова и е дискутирана и във форумите на КРИБ и БФИЕК.
В края на миналата година са се провели първите търгове продажба на емисии въглероден двуокис, а от тази година започна реалната търговия с емисии, информира Трифонова.
По закон поне 50% от средствата, получен от продажбата на емисии, следва да бъдат използвани за развитието на зелени проекти и ВЕИ, тъй като обаче тези проекти вече са въведени в експлоатация, средствата следва да се използват за покриване на некомпенсираните от държавата разходи на енергийните дружества, смятат от ЕВН.
Според Трифонова този вид компенсиране на разходите ще бъде напълно в духа на европейските директиви за развитие на енергийния пазар.
Два непазарни механизма - този за продажбата на емисии и този за преференциално изкупуване на зелената енергия - взаимно ще се балансират, за да се достигне отново до нормална пазарна среда, коментира Трифонова.
Заради бума на мощностите от ВЕИ в електроразпределителната и електропреносната системи възникват много разходи за балансиращи мощности за системата, каза Гочо Чемширов, член на УС на ЕВН България Разпределение. Най-много нови присъединявания на мощности от ВЕИ има в Ямбол, Бургас, Сливен, Хасково, Пловдив.
Според мениджърите на ЕВН поне 200 млн. лв. могат да бъдат в специалния фонд от продажбите на емисии парникови газове.
Още около 200 млн. лв. очакват от ЕВН да бъдат събрани от цената за достъп до мрежата за производителите на енергия от ВЕИ за периода от въвеждането й през септември 2012 г. до юли 2013 г.
Създаването на фонд е един възможен вариант, който предлагаме, а правителството трябва да вземе решение как да възстанови разходите в енергийната система, посочи Золфелнер. Според него обаче
прехвърлянето на тези разходи към крайните клиенти е лош вариант. Ако това бъде направено, ще означава още поне 4% поскъпване на тока
само заради компонента зелена енергия, а това според ЕВН няма да е добре нито за битовите, нито за стопанските потребители.
От 18 март 2013 г. се очаква да бъдат постановени постоянни цени за достъп до мрежата за зелената енергия, още не е ясно обаче какви ще са те, няма яснота и за условията, по които ще се определят цените на тока от 1 юли 2013 г. и затова ЕВН още не е готова с предложението си, коментираха мениджърите.
По закон електроразпределителните дружества внасят своите предложения за цени за следващия регулаторен период на 28 февруари. Йорг Золфелнер отказа да посочи дали извън разходите за зелена енергия на дружеството има други предпоставки ЕВН да иска увеличаване на цената на тока.
След като за периода юли 2012 - юли 2013 г. бе въведен нулев капацитет за нови присъединявания на ВЕИ централи, към мрежата на ЕВН след 1 юли 2012 г. има присъединени по-малко от 20 мегавата зелени мощности и то от проекти, които вече са били с договори за присъединяване, съобщи Чемширов.
Има обаче няколко фрапантни случая на присъединени преди юли 2012 г. фотоволтаични паркове на едни и същи собственици на едно и също място, но разделени на по 4,9 мегавата.
Така тези проекти са избегнали лицензирането от ДКЕВР, което се прави при проекти над 5 мегавата, посочиха от ЕВН.
Повече новини за икономика в Pariteni.bg
