През 2011 г. растежът на българската икономика ще продължи, но няма да надхвърли 3%, смятат експертите.
Това е прогнозата на Центъра за икономическо развитие (ЦИР) за следващата година.
В доклад, представен днес, експертите на ЦИР прогнозират през 2011 г. инфлацията да е под 3%, както и че безработицата ще се задържи между 8,5 и 9%.
За четвъртото тримесечие на 2010 г. ръстът на брутния вътрешен продукт на България се е увеличил с 1,5–2% на годишна база. За цялата 2010 г. този ръст ще е малко над 1%, смятат те.
Според експертите през четвъртото тримесечие на 2010 г. растежът на добавената стойност в промишлеността на годишна база е бил около 1%, т.е. не е по-висок от този за третото тримесечие (1,3%).
За първи път от началото на кризата строителната продукция за ноември 2010 г. расте на годишна база и вероятно това ще е повратната точка в тенденцията на забавящи се спадове — към растеж.
Двигател на възстановяването в сектора е гражданско-инженерното строителство, чиято продукция от август насам надхвърля нивата от година назад. Същевременно продължават да намаляват спадовете в сградното строителство.
Така за ноември ръстът на гражданско-инженерното строителство е над 15% (при ръст под 5% за предишните два три месеца), а спадът в сградното се е свил на под 10% (при спадове от около 20% в предходните месеци).
След като за януари–октомври текущата сметка беше положителна, за единадесетте месеца на 2010 г. тя е отрицателна, но има многократно по-малък размер в сравнение с година назад. Така дефицитът по текущата сметка възлиза на едва 0,03% от БВП, отчитат експертите на ЦИР.
Външната търговия остава най-добре представящия се сектор
на българската икономика през 2010 г. — износът се върна на предкризисните си нива, а през ноември е регистриран значителен ръст (с 39%), пише в доклада.
За единадесетте месеца на годината износът нараства на годишна основа с близо 32% до 14,2 млрд. евро, вносът — с 11,7%, до 17,3 млрд. евро, а дефицитът на търговския баланс намалява с 34% до 3,1 млрд. евро.
Характерна особеност на търговията през 2010 г. е разнообразяването на пазарите и много по-активното присъствие на български експортни фирми в редица страни от Азия и Латинска Америка, допълват експертите от ЦИР. По предварителни данни за периода януари-ноември 2010 г.
в страната са влезли 894,7 млн. евро преки чуждестранни инвестиции.
Тази сума е 2,5% от прогнозирания БВП и е едва една трета от стойността на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) една година по-рано.
Причината е в рязкото свиване на ликвидността в световен мащаб, спукването на балона с недвижимите имоти и съкращаването на обема на вътрешнофирменото кредитиране.
Засега няма сигнали, че притокът на ПЧИ ще започне скоро да се възстановява и вероятно през 2011 г. обемът на привлечените средства няма да надхвърли много този през 2010 г. (между 1,2 и 1,4 млрд. евро).
Инвеститорите обаче са наясно с големия потенциал на страната предвид необходимостта от догонване на европейските икономики - в най-скоро време у нас ще трябва да се модернизират редица области на икономиката (енергийна ефективност, ВЕИ, административна реформа, здравеопазване), за което могат да се получат средства и по европейските програми.
Възвръщаемостта на инвестициите в страната продължава да е над средната за Европа.
България се оценява като топ дестинация на континента за аутсорсинг
и е сред първите 15 в световен мащаб. През 2010 г. финансовата система на страната остава стабилна, а представянето й е малко по-добро в сравнение с предходната година - за 12-те месеца на 2010 г. средната стойност на валутните резерви е 24,3 млрд. лв., а през 2009 г. тя е 23,8 млрд. лв.
Към декември 2010 г. валутните резерви остават почти непроменени спрямо декември 2009 г. - с ръст от 115 млн. лв.
Основните показатели в банковата система, сред които ликвидна позиция, доходност, привлечени средства и балансови активи, се подобряват през 2010 г.
Лошите кредити на банките достигат 10,6% към края на септември и пикът им за 2010 г. може да е около 11%.
Въпреки всичко капиталовата адекватност на системата остава значително по-висока от регулаторния минимум и към септември достига 17,8%, твърдят от ЦИР.
