Като въображаема порносценка са обрисувани взаимоотношенията на България с големите руски енергийни играчи – "Лукойл" и "Газпром", в грама на американския посланик Нанси Макълдауни от 2008 г.
България се олицетворява като млада жена, която е поставена в едно легло между двама мускулести мъжкари.
Алегорията е направена от посланика в конфиденциален доклад, озаглавен "България и енергийния възел", публикуван от "Уикилийкс" и българския сайт "Биволъ".
"Карикатурата, показваща жадна за страсти България в леглото с мускулестата двойка на "Газпром" и "Лукойл" е само частично вярна - тази любовна среща се движи по-малко от страст и повече от осезаемата липса на алтернатива."
Така живописно се изразява американският дипломат в грама, предназначена за специалния посланик на Вашингтон за енергийните въпроси на Евразия - Бойдън Грей.
Докладът е изпратен и на вниманието на департаментите по търговия и енергетика, както и до ЦРУ.
Енергийната зависимост на България е определена като доста тежка и обвързваща с факта, че 70% от пазара на петрол и 90% от пазара на природен газ в България се захранват единствено от Русия.
В тази реалност принудителното затваряне на 3 и 4 реактори на АЕЦ "Козлодуй" причинява 1,4 милиарда долара загуби за българската икономика и свиване на износа за съседните държави, които предварително са откупили електроенергията.
Всичко това променя ролята на Русия от основен доставчик в главен играч на българската икономическа и политическа сцена.
В доклада е описано, че Путин директно притиска както президента Първанов, така и премиера Сергей Станишев с енергийните си проекти.
Станишев лично се е оплакал на американците от "изнудване", а бившият енергиен министър Петър Димитров е описал руската политика като "психологическа война".
През януари същата година при посещение на Путин в София беше подписан меморандум за големите руски енергийни проекти, наречен от Първанов "Голям шлем". Той беше иронично апострофиран като "Голям член" от руския вестник "Комерсант".
От грамата се разбира, че предстои посещение на Бойдън Грей у нас на енергиен форум.
Подготвяйки го за визитата, Макълдауни прави подробен преглед на състоянието на българската енергетика и големите енергийни проекти: "Южен Поток", "Набуко", "Бургас-Александруполис", междусистемните връзки (TGI) и АЕЦ "Белене".
Дадени са и кратки портрети на официалните лица, с които предстои да се срещне Грей.
Президентът Първанов, който организира енергийния форум, има тесни връзки с руските политици и е имал не по-малко от осем срещи с Путин през последните седем години, пише Макълдауни.
Станишев е описан като "прогресивен социалист", прозападен и добър приятел и партньор на САЩ, който разбира българската зависимост от Русия, но не вижда много възможности за по-голяма енергийна независимост.
Калфин е близък и до Първанов и до Станишев, голям поддръжник на партньорството на България със САЩ и отворен за разговори по енергийните въпроси.
"Ново лице" е министър Петър Димитров, за когото се смята, че следва насоките в енергийната политика от бившия министър на енергетиката Румен Овчаров, свързан с руските интереси и напуснал правителството след корупционен скандал.
Макълдауни препоръчва фокусът на разговорите да е върху дългосрочната енергийна стратегия, която да не е базирана единствено върху транзита на горива и производство на електроенергия от руски ядрени източници.
Като алтернатива са посочени възобновяемите източници, чистите въглищни технологии и енергийната ефективност.
С увеличаването на цената на енергията до рекордни нива, богатството, породено от руските енергийни ресурси циркулира по-силно в българската икономика, правейки България още по-чувствителна към руския натиск, анализира посланикът.
Единият инструмент за значително намаляване на руското влияние може да бъде залагането на енергийната ефективност и възобновяемите източници, а другият инструмент е прозрачността.
Статусът на енергиен разпределителен център, в която и да е индустрия, е възможен само в места, които предлагат прозрачни и ефикасни услуги, смята Макълдауни.
Препоръките към България са да не се рекламира като тясно свързана с Русия, а като по-прозрачно място за енергийни сделки, завършва грамата.
криза, която тихо расте" />
