Защо някои нации са така бедни, а други така богати? Кое обуславя неравномерното разпределение на благата по света?
Двама американски учени се опитват да дадат отговор на този така интересен въпрос.
Причина за липсващото досега обяснение може би е това, че учените престанаха да си поставят този въпрос.
Към малцината икономисти, които не се страхуват от големите отговори, спада Дарон Аджемоглу, професор в Масачузетския технологически институт.
Двамата с харвардския политолог Джеймс Робинсън развиват една извънредно интересна обща теория за причините за разпределението на бедността и богатството в света.
Относно факторите на благосъстоянието съществува почти единодушие сред специалистите.
От решаващо значение е наличието на функциониращи институции - независима съдебна система, не прекалено корумпирана администрация, стабилно правителство, училища, в които децата наистина научават нещо. Така се създава атмосфера, която благоприятства натрупването на знание, капитал и граждански добродетели.
Пионерът Англия
Защо обаче има страни, които в продължение на векове поддържат тази комбинация от фактори, напр. Швейцария, докато други систематично се провалят в усилията си да достигнат това равнище?
Според Аджемоглу и Робинсън до времето на Индустриалната революция благосъстоянието между държавите е било разпределено сравнително равномерно. Или казано по друг начин - всички са били сходно бедни.
Нещата започват да се променят около средата на 18 век първо в Англия, а след това и в останала Европа. Защо тъкмо Англия? - Защото там най-напред се проявяват малките институционни различия, оформили се в течение на векове - процес, който двамата автори сравняват с генните мутации в природата. Причините за пионерската роля на Англия в Индустриалната революция се коренят във вековете.
Докато например във велики сили като Испания презморската търговия е била монопол на короната, то в Англия тя се е въртяла от частни търговци. Тази независима търговска прослойка натрупва постепенно огромно богатство, което й позволява да започне да финансира важни обновления като парната машина или железниците.
В Испания липсва такава прослойка, а аристокрацията не е заинтересувана чрез подобни капиталовложения и иновации да застраши привилегированото си положение.
А защо бедността в Африка е вездесъща?
Авторите виждат причината в малките различия, изкристализирали по време на колонизацията: в районите с умерен климат много европейци се заселват в колониите,
Те започват да се бунтуват, когато наместниците на колониалните сили се опитват да ги експлоатират прекалено нагло. Така се раждат, например, Съединените Американски Щати (САЩ).
В омагьосан кръг
В тропическите колонии обаче се установява само един малък елит от европейски заселници-колонизатори, които поробват туземното население. В тях никога не възникват независими институции, благоприятстващи постъпателното развитие на нациите.
Нещата не се промениха особено и след деколонизацията: в повечето случаи белият експлоататорски елит просто бе сменен от местни чернокожи експлоататори.
Разкъсването на този омагьосан кръг е трудно, но не и невъзможно - Южна Корея и Ботсвана са два примера, които ни дават Аджемоглу и Робинсън.
Двамата автори отхвърлят като причини за бездната между богати и бедни расата, религията или културата, както и географските фактори, като достъп до море или природни богатства.
