Сгушен в подножието на Стара планина, българският град Сопот си спомня с носталгия за комунистическата епоха, когато беше голям индустриален център. Днес там цари бедност и страх за утрешния ден. Това се казва в репортаж на Франс прес.
Жителите му очакват с трепет изхода от предсрочните парламентарни избори в неделя. Новото правителство трябва да реши съдбата на свръхзадлъжнялото предприятие ВМЗ след неуспешния неотдавнашен опит за приватизирането му.
"На нас ни плащат малко, но ние искаме да запазим работните си места, защото в района не може да се намери нищо друго", заявяват малкото работнички, които се осмеляват да говорят пред журналисти и държат да се запази анонимността им.
Една от тях - на 35 години, майка на две деца и с безработен съпруг, казва, че получава 350 лева месечна заплата, два пъти по-ниска от средната заплата за страната.
"Лишаваме се от всичко и не сме си плащали тока", обяснява тя. Според изчисления на синдикатите едно 4-членно семейство се нуждае от най-малко 2200 лв, (1,125 евро), за да живее скромно.
По време на комунистическата епоха Сопот процъфтяваше, благодарение на най-голямото военно предприятие в страната, което осигуряваше работа на всяко семейство в града и на много жители в района. 23 години по-късно населението му е намаляло с една трета до около 12 хил. жители, заявява кметът Веселин Личев, който е бивш кадър на завода.
Във ВМЗ работеха повече от 20 хил. души, но след серия от съкращения от тях са останали само 3000, но и те се опасяват от нови съкращения. Предприятието, което произвежда ракети, артилерийски боеприпаси и експлозиви е единственото държавно предприятие в този отрасъл.
Голям производител на оръжие от комунистическата епоха България загуби пазара в Източна Европа и Третия свят след разпадането на съветската система. По официални данни, в момента в отрасъла работят около 15 хиляди души, а някога са били 115 хиляди.
"Ако бъде приватизирано, предприятието ще стане по-гъвкаво и по-лесно ще намира клиенти. Но що се отнася до сигурността на работните места това е по-добре, отколкото да бъде държавно", заявява Мария Лалова от КНСБ.
През декември работниците във ВМЗ-Сопот стачкуваха , за да получат неизплатени заплати от три месеца. Работничката Даниела Генкова дори изпрати на бившия премиер Бойко Борисов хляб и лук, за да илюстрира своята дневна дажба храна, което получи широк медиен отзвук. Днес тя отказва интервюта, подобна на ръководството на завода.
В Сопот носталгията за сигурните работни места и комунистическия режим все още е жива. "Навремето имаше работа за всички и отпуски на Черно море. Оттогава се редуват партии във властта, но техните лидери се стремят единствено да забогатеят, без да ги е грижа за народа", споделя 72-годишният Цанко Иванов, бивш работник във ВМЗ.
Кметството се опитва да предложи алтернативни работни места, развивайки туризма благодарение на двата планински масива около града -- Стара планина и Средна гора. Там се организират и международни състезания по делтапланеризъм.
Но младите заминават за големите градове или чужбина. Само военната база в съседния град Карлово съблазнява младите хора, желаещи да се включат в мироопазващите сили в Афганистан.
"Проблемът с младежите е сериозен", признава Лалова. "Или Карлово, или емиграция, като предпочитаните дестинации са Великобритания и Холандия".
Що се отнася до по-възрастните тяхното ежедневие е белязано от несигурност, посочва тя.
Бивша работничка от ВМЗ, с побелели коси и прегърбена, се радва, че е стигнала до пенсионна възраст.
"След 40 години работа във ВМЗ имам пенсия от 230 лева, но поне съм сигурна, че ги получавам редовно", признава 60-годишната жена, която се е оттеглила на село в околностите на Сопот и се издържа от своята градина.
криза, която тихо расте" />
