М нозинството в парламента отхвърли предложение за въвеждане на задължително гласуване на избори. Отпадна и предложението българите извън страната да могат да гласуват и чрез електронно подадени бюлетини по интернет.
Предложението за задължително гласуване беше направено от депутати от ГЕРБ. От "Атака" подкрепиха искането, а против се обявиха от ДПС и Коалиция за България.
„За” гласуваха 55 народни представители, „против” – 100, шестима се въздържаха.
Гласувах против идеята на ГЕРБ за задължителното гласуване, защото освен, че
противоречи на българската Конституция, противоречи и на две европейски директиви,
каза по време на дебатите зам.-председателят на парламента Мая Манолова, депутат от БСП и вносител на Изборния кодекс, който се обсъжда днес на второ четене.
„Директивите уреждат, че гласуването на местни избори за страни-членки на Европейския съюз е право и не може да става задължително за гражданите на Европейския съюз”, обясни Манолова.
Проф. Станислав Станилов от "Атака" каза, че повечето от протестиращите в последните месеци са заявявали, че не гласуват. "Да ги задължим да гласуват", призова той.
Ако задължителният вот беше панацея, щеше да го има във Франция, САЩ и други развити демокрации,
посочи председателят на ДПС Лютви Местан.
„Безспорно ниската избирателна активност е голям проблем. Само че чия е вината за това – на гражданите или на партиите? Вината е в недостатъчната ни адекватност. Тогава защо наказваме гражданите? За да си осигурим служебно по-висока представителност? Откъде накъде? Това няма нищо общо с демокрацията”, заяви Местан.
„Ако в един избирателен район на балотаж се изправят представители на ДПС и Евророма, как така ще задължите избирателите на „Атака” да гласуват”, попита той.
„Склонен съм да се съглася, че задължителният вот е обида за всички. Освен в Белгия и Гърция, в кои други държави има задължителен вот? В Боливия, Коста Рика, Доминиканска република, Мексико, Ливан, Либия, Хондурас, Турция. Ако задължителният вот беше панацея, щеше да го има във Франция, САЩ и други развити демокрации. Тежка заблуда е, че със задължителния вот може да се реши какъвто и да е проблем на политическата система”, посочи Лютви Местан.
Зам.-председателят на ПГ на ГЕРБ Цецка Цачева каза: „Защо считате, че когато активността е висока в резултат на задължително упражняване на правото на глас, ще се стигне до служебна победа? Политиците имат вина за това хората да са обезверени и да не гласуват”.
След дебата депутатите приеха текст в Изборния кодекс, според който
изборите се провеждат въз основа на всеобщо, равно и пряко избирателно право, с тайно гласуване
и осигуряват свободно изразяване на волята на избирателите. Според разпоредбите гласуването е лично и всеки избирател има право на един глас.
Мнозинството отхвърли и предложение на Павел Шопов от "Атака" хора с двойно гражданство да не могат да гласуват и да бъдат избирани, както и да участват в референдум. Отхвърлено беше и предложението на ДПС още в началото на Изборния кодекс да бъдат разписани кой може да бъде избиран и да гласува на различните видове избори.
Изборният кодекс ще се прилага при избори за Народно събрание, Велико Народно събрание, президент и вицепрезидент, Европейски парламент, общински съветници и кметове на общини, както и на кметове на райони и кметове на кметства, приеха още депутатите.
От ГЕРБ заявиха, че възможността
българите зад граница да гласуват и чрез електронно подадени бюлетини по интернет
ще повиши избирателната активност.
Десислава Атанасова от ГЕРБ посочи, че българите по света имат проблем да стигат до избирателните секции заради разстоянията в някои държави. Мустафа Карадайъ от ДПС коментира, че дистанционното гласуване не е получило достатъчно доверие не само в България, но и в световен план, а и няма достатъчно гаранции за тайната на вота и отчитане на изборните резултати.
Мая Манолова от левицата посочи, че само Естония е въвела електронното гласуване, и то в периода между 2001 и 2007 г., като през това време личните карти на нейните граждани са били подменени със специални лични карти с чипове и са издадени безплатни електронни подписи на всички гласоподаватели. В останалите държави, които са направили този експеримент, сред които Холандия, Испания, Швейцария, Великобритания, Финландия, Португалия, той е завършил с ясния извод, че електронното гласуване не дава достатъчно сигурност и обективност на вота на гражданите, посочи Манолова.
Според нея с предложението си ГЕРБ измислят нов начин за манипулация на вота. Какво пречи един работодател да накара работниците си да гласуват директно пред него или дори той да даде вота вместо тях, попита тя.
Народните представители записаха, че ЦИК определя условията и реда за образуване на избирателни секции извън страната,включително условията, реда и организацията за гласуване на българските граждани извън България, не по-късно от 57 дни преди изборния ден.
Не по-късно от 25 дни преди изборния ден български гражданин с право да гласува заявява желанието си до консулските или дипломатическите представителства на страната в държавата, в която живее, реши парламентът. Досега срокът е бил до 30 дни.
криза, която тихо расте" />
