Този цитат от филма „También la lluvia“, 2010г. (в превод от испански език „Дори и дъжда“) на испанската режисьорка Icíar Bollaín преминава през ушите ни с остротата на откровената си циничност, точно както и през тези на главните герои– чужденци, пируващи около отрупана маса в боливийския град Кочабамба.
За да разгледам границите на проблема за значението на водните ресурси в живота на всеки един от нас глобално, ще направя препратка към една централно разположена южноамериканска страна - Боливия. С население от 10 милиона души, Боливия се отличава със значителна бедност в провинциалните области. През 2000г. в отговор на приватизирането на водоснабдяването в района от правителството се организират масови протести в третия по-големина град в страната - Кочабамба. И както във филма протестиращите скандират: „ Те продадоха нашите реки, дори и дъжда...“, така и значението на думата „yaku“ се запечатва в съзнането ни точно като пресъхналите устни на местните.
И въпреки че според доклади на UNICEFи WHOоколо 88% от боливийските жители вече имат достъп до подобрени водни ресурси и 27% до канализационна система, в селските райони този процент остава по-нисък -71%, а на тези, имащи достъп до канализация, дори още повече -10%.
Като се движим на изток към далечна Индия, се срещаме със свещените води на река Ганг. Извирайки от недрата на Хималаите, тя пропътува некраткия път от 2525 km, вдъхвайки живот на стотици биологични видове (редки видове животни, риби, насекоми, дори делфини), за да се влее в Бенгалския залив. Реката е жизнено важна за милиони индийци, които живеят по нейното течение и зависят от нея за ежедневните си нужди. Равнинната част на водосборния басейн на Ганг е една от най-гъсто населените области в света, там живее 8% от населението на света. Поради тази изключителна гъстота и вярванията на самите индийците (те се къпят, пият, лекуват болестите и погребват мъртвите си там) ръстът на замърсяването е много висок, като могат да се достигнат пикове от 100 милиона фекални колиформи на 100мл вода. Има данни, че 80% от заболяванията в Индия и една трета от смъртните случаи са свързани с инфекции от водите на реката. Оставяйки зад гърба си двуликата Ганг, носеща живот и едновременно с това сееща болести и смърт, се връщаме в страната си - България, членка на Европейски Съюз (ЕС), считан за един от първите по стандарт на живот региони в света.
Според данни на ИСПА (програма на ЕС) страната ни се нарежда сред петте най-бедни на водни ресурси страни в Европа заедно с Полша, Чехия, Белгия и Кипър. В зависимост от влажността през дадена година на територията на страната ни се събират между 9 и 24 млрд. м3 вода. Средното годишно количество на глава от населението е около 2300-2500 m3. Само 8-10 % от използваемите водни ресурси в страната ни се оползотворяват за снабдяване на населените места с вода за питейни и битови нужди. Състоянието на изградените канализационни системи в населените места е незадоволително. Повечето от тях са построени в периода 1960-1970 г., а над 20 % от тях са амортизирани и се нуждаят от реконструкция. Част от системите не снабдяват потребителите с необходимото количество вода и трябва да се разширят и подменят.
След всички тези данни да започнем от Нас. Понесени по течението на цивилизацията, сме поставени пред избора на съвремието - да следваме нормите на живот в обществото ни, да ползваме облагите от този начин на живот и да не мислим каква е цената, която плаща природата за това. Повтарям в случай, че пропуснем : Да не мислим! Нека не отричаме -удобството да ползваме течаща питейна вода в домовете си и в градовете си, да имаме достъп до канализация, да мием чиниите и дрехите си, да поим добитъка и посевите си се е превърнало в неосъзната даденост, в неоспорим ресурс, над който имаме контрол. Дали всички природозащитници, които пропагандират към опазване на природата и водните ресурси, няма да се приберат вечерта вкъщи, да измият лицето и ръцете си с течаща вода и да отидат до тоалетна ? Колко от тях ще спрат кранчето, докато изтъркват зъбите си с четката, и колко от тях ще оставят със седмици препълнена мивка с мръсни чинии в кухните си ? Също толкова биха се включили на другия ден в почистването на зъмърсени водни басейни и биха призовавали обществото към разумно използване на водата и опазване на природата.
Когато в един горещ летен ден водата спре изведнъж! Взирайки се в оттичащата се по кранчето вода, падаща капка по капка, мислим ли, че това е повреда и сигурно скоро ще я поправят, или мислим какво би станало, ако един ден няма чисти реки, от които да отведем вода до домовете си? Какво, ако хиляди предприятия пренебрегнат екологичните норми и излеят хвостохранилищата си в реките ? Какво, ако хората, които изхвърлят найлонови пликчета и синтетични отпъдъци във водите, стават повече? Какво, ако рекичката, край която скоро си се разхождал в планината, дом на животни, птици и риби и извор на живот за гората, пресъхне или бива отровена ? Ако мястото, където си намирал покой и чистота, вече го няма! Ако стадото крави, ожарено от парещите лъчи на слънцето, потърси свежестта на близката река и вместо това срещне зловонна теч?
Нека да мислим. Да осъзнаваме с осемдесет и пет процентно водния си по съдържание мозък. Да покажем на този до нас, да дадем пример. Вярвам, че в пътя на развитието си човек ще достигне до по - съвършени системи за пречистване и усвояване на водните ресурси. Че един ден ще се научи да цени стойността на водата в дома си и в света около себе си. Технологичният напредък се е насочил стремглаво напред и само при съзнателното му прилагане ще можем да погледнем с чисти очи природата в очите и да й кажем: „ Аз заставам пред Теб и Ти благодаря, че ми даваш от благата Си - от земята и водите Си, ще ги ползвам разумно, ще ги приемам чисти от недрата Ти и ще ги връщам пак такива отново там. Свеждам глава пред Твоята сила.”
Не ми се иска да вярвам, че ще дойде време, когато вместо торта за рожденните си дни, ще получаваме шишенце с вода, превързано с панделка. Съвсем няма да е „yaku”, а ?!
Нека запомним една ценна дума в живота си.
