В белгийската столица тя е основала филмовата къща "Гуд & бaд нюз", която работи с Европейската комисия, френски и белгийски тв канали и хуманитарни организации като "Лекари без граница" и "Солидар".
Много от нейните филми остават свързани тематично с родината и Балканите и чрез тях българската култура и традициите на страната ни достигат до европейската публика и други различни краища на света.
В програмата на фестивала е включена ретроспектива, в която за първи път у нас ще бъдат показани заедно творбите й от различни периоди: "Виртуозите", "Орфей - виртуален музей", "Черната тетрадка на Зинаида Гипиус", "Портрет на един човек на властта" и "Зелените портокали на Либерия".
Златина Русева е завършила кино- и тв режисура във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов". Първите й документални и късометражни ленти, заснети тук, обаче предизвикват бурни реакции на "критиката", а някои от тях са забранени за излъчване.
Между капките се прокрадва "Опасността" (1981) - метафора за социалната система, която манипулира с въображаеми опасности. "Един път годишно" (1983) и "Мъглиж беше пръв" (1984) са забранени за разпространение; нелегално достига до зрителите филмът "Рокпарад" (1982).
"Век като ден" (1985), който разказва за последните пазители на една отмираща философия, потискана от социалистическата система, участва във фестивалните програми в Краков, Клермон Феран, Париж, Билбао. Получава първа награда на фестивала на документалното кино в Уеска и специалната награда на журито в Оберхаузен.
През 1986 г. режисьорката се установява в Брюксел, но темите на следващите й проекти отново са свързани с България. Филмът "Портрет на един човек на властта" (1991) - в търсене на механизмите и манипулациите, осигурили 35-годишната власт на Тодор Живков, - е представен на Международния фестивал на аудиовизуалните програми в Биариц и на фестивала в Лайпциг.
"Във филмите си аз разработвам теми, които са важни за мен, като "какво е свободата", "паметта", "съдбата на човека в изключителна ситуация", "запазване на моралните стойности в ситуация на криза и разруха".
Русия също навлиза в полезрението на режисьорката. През 1993 г. се появява "Лов на вълци" - Русия в песните на легендарния Владимир Висоцки, - излъчен по най-големите европейски телевизии и представен на кинофестивалите в Кан, Мюнхен, Ню Йорк, Намур, Квебек и др.
"Черната тетрадка на Зинаида Гипиус" (1997), необичаен разказ за Октомврийската революция - фаталните събития през погледа на руската поетеса, - е показан на фестивалите в Париж, Санкт Петербург, Кретел, Намюр.
Режисьорката е сред първите, които снимат в следвоенна Босна. "Горажде" (1995) е първият репортаж, направен за босненския анклав след две и половина години изолация. Същата година Златина Русева заснема и "Насилието срещу жените" (портрети на бежанки от Сребреница), а през 1996 г. - "Забравени от войната", излъчени по "Евронюз" и Worldwide Television News.
"Зелените портокали на Либерия" (2000) е селектиран в програмите за фестивалите в Биариц и Мюнхен. "Цигански театър" (2002) - за живота на група млади артисти - е награден със "Златна камера" от Скопие 2003.
Виртуозите на Тракия са сред най-изявените солови изпълнители на българска народна музика, които съчетават разнообразието на родния фолклор от различните региони на страната. Модерно и едновременно черпещо от народната традиция, отворено към разнообразни влияния, изпълнението им звучи познато и едновременно с това екзотично.
"Дългите години прекарани в чужбина промениха погледа ми към музиката, на която бяхме свикнали да гледаме като на нещо много хубаво, но втора категория. Филмът "Виртуозите" е резултат на желанието ми да извадя едни изключителни музиканти от контекста, в който сме свикнали да ги възприемаме.
Също - да ги поставя на европейска сцена, където да бъде оценена истинската стойност на тяхната виртуозност. Филмът разказва за пътя им от малките тракийски градчета и циганските гета до една от най-престижните сцени в Брюксел и представянето им пред много взискателна и разглезена публика", обяснява режисьорката, която ще представи на "София филм фест 2006" за първи път в света нова, режисьорска версия на "Виртуозите".
А тя се завръща към корените и със следващия си филм - "Орфей - виртуален музей" (2005). Филмът наистина се превръща във виртуален музей с необичайното представяне в триизмерен формат на историята на тракийската цивилизация в България.
"Тракийската култура ме привлича не само със своите материални артефакти, но и с духовното си измерение, с концепцията си за света и пътя на човека. Допълнително ме стимулира факта, че тя е почти неизвестна и още по-малко се знае, че основните тракийски царства са се намирали на територията на България, и че тя не е подкултура на гръцката.
В този проект ние експериментирахме, за да намерим най-точните художествени решения. За мен той е едно начало и след направените проучвания и опити бих искала да реализирам един по-дълбок и цялостен проект по тази тема", разказва Златина Русева.
