2008 г. е най-гръмотевичната за България през последното десетилетие. Според статистиката през май 2007 г. мълнии са атакували страната ни в продължение на 22 дни, докато за същия месец тази година гръмотевични бури е имало 26 дни.
Същата тенденцията се наблюдава и през юни и юли (по принцип май, юни и юли са трите активни месеца през годината с най-много гръмотевици), обяснява ст.н.с. д-р Стайчо Колев, научен секретар на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) към БАН и специалист по атмосферно електричество, цитиран от "Труд".
По думите му България е планинска страна и условията в нея предразполагат към развитие на повече гръмотевични бури. Глобалните промени в климата пък допълнително водят до увеличаване на екстремалните метеорологични явления, каквито са мълниите.
Колкото по-неустойчива е атмосферната обстановка, толкова по-голяма е вероятността от гръмотевици, пояснява д-р Колев.
Най-голяма е опасността човек да бъде поразен от мълния, ако се намира до места, където електрическата проводимост на въздуха е увеличена - в близост до далекопроводи, до високи предмети с много добра проводимост, до дървета и др. Когато дъжд намокри дърветата, те стават силно проводими и привличат мълниите.
Специалистът от НИМХ съветва: ако по време на буря се намирате на открито (в гората, в полето), задължително изключете мобилния си телефон. Опасност има и ако сте с метални обеци, с метални токчетата на обувките или с чадър с метален връх.
Желателно е да се движите по-далеч от високи стълбове и дървета, като най-ниската част в местността винаги е най-безопасна, съветва още експертът.
Ако вървите по улица, не се доближавайте до прозорци, тръби, електрически розетки и чешми. Ако се намирате в незащитена с гръмоотвод къща, непременно изключете радиоприемниците, телевизорите, нагревателните уреди, компютъра, климатика. Възможно е те да привлекат кълбовидни мълнии, обяснява д-р Колев.
Гръмотевиците се образуват в мощни облаци, чиято горна част достига между 9 и 15 км височина. Там протичат специфични процеси, при които се сблъскват малки частици, водни капчици и ледени кристали.
По-малките частици от облака са положително заредени, а по-големите - отрицателно. Когато количеството им нарасне над определена критична стойност се създава електрическо напрежение.
Щом то надхвърли 4000 волта на сантиметър, се стига до явление, подобно на електрическата искра - това е мълнията, разясни още специалистът в "Труд".
