„Върху една звезда, върху една планета, моята планета, Земята, имаше един малък принц, когото трябваше да утеша."
Малкият принц,
Антоан Дьо Сент Екзюпери
До неотдавна човечеството се подмамваше, обръщайки прекалено голямо внимание само и единствено на икономическото развитие и съответното материално благополучие, без да се замисля, че това глобализиране на съвременния свят оказва натиск и вреди на природата. Ако, обаче, човечеството продължи да се развива по досегашните модели и с убеждението за неограничен просперитет, може да се стигне до недостиг на ресурси, сериозно замърсяване на околната среда и до също толкова сериозно увреждане на човешкото здраве. Всъщост, както науката, така и практиката доказват, че дори от финансово гледище е по-изгодно да се предотврати едно замърсяване, отколкото да се отстранят неговите последици. Нещо, което от чисто хуманна гледна точка е необходимо задължение на всички ни, като обитатели на земята - Земята, като наш дом.
Всеки от нас се е сблъсквал в ежедневието си с многобройни случаи на нехайност и немърливост към майката природа от страна на хората. Често виждам как от автомобили в движение се отваря някой прозорец, не за да се подиша въздух, а за да се изхвърли някой боклук на пътя; спира се сред природата не за да се засади дърво, а да се изхвърлят отпадъци по множеството незаконни сметища; всеки път когато вървя из града виждам опаковки, хартийки, торбички и прочее на улицата, в парка, в жилищните квартали; всеки път когато се разхождам сред природата виждам храсти и дървета, обсипани не с листа, а с пластмасови бутилки, висящи по клоните им, не цветя и зеленина, а смачкани бирени бутилки, кутии от цигари, прибори и посуда за еднократна употреба, оставени на купчини след някой гуляй. Гуляй за какво? В чест на стремежа на човечеството към ефективно унищожаване на Земята? В чест на „културата" ни?
Та не сме ли всички ние израснали с въздуха и благата на тази Земя? Не е ли съществувала тази Земя и преди нас, за нашите майки и бащи? Не искаме ли тази Земя да съществува и за нашите деца? И на каква Земя бихме искали да израснат те - сива, осакатена и болна или зелена, силна и здрава? Смятам, а и Вие ще се съгласите, че е крайно време да вземем нещата в свои ръце, поне да направим това, което зависи от нас. Нека първо положим грижи за нещата, които са по силите ни.
Нека всеки стане по-отговорен човек, като положи усилия с малките неща, които междувпрочем оказват и здравословно влияние сами по себе си - разходки, велосипед вместо автомобил, когато е възможно, икономичност на автомобила при избор на такъв, редовно помпане на гумите, рециклиране на старото масло; употреба на презареждащи се батерии, енергоспестяващи крушки, флуоресцентно осветление, употреба на хартиени или платнени пазарски чанти за многократна употреба, рециклиране, повторно използване на всичко възможно, даряване на стари вещи вместо изхвърляне, почистване на междублоковите пространства, засаждане на растителност, незабавно съобщаване на съответните институции при забелязване на незаконно сметище и прочее. Това са само част от нещата, които спокойно всеки един от нас би могъл да направи в жест на благодарност към майката земя.
Опазване на околната среда, изчезващи видове, климатични промени, енерго-спестяване, биологично израждане, здравни проблеми, генно инженерство, интензивно земеделие, почвена ерозия, замърсяване на почвите и водите, ползване на земи и земни недра и унищожаване на естествената среда, нанотехнологии, ядрена енергия, ядрени отпадъци, свръхзамърсяване, водна криза, пренаселеност с бездомни животни, озоново изчерпване, всякакви видове замърсяване - светлинно, шумово, визуално, водно и въздушно замърсяване - киселинни дъждове, морско и океаново замърсяване, отпадни води, замърсяване от кораби, избиване на риба, водна криза, смог, озон, летливи органични съединения, серен оксид, изчерпване на ресурсите, свързано с експлоатация на природните ресурси и превишаването им; консуматорство и свръхконсумация, риболов, дърводобив и изсичане на горите, вкл. и особ. незаконно, минно производство, токсични метали, отпадъци, хлориран и флуориран въглеводорд (основен вредител за озоновия слой), биомаса, отпадъци - електронни, битови, строителни, производствени и опасни отпадъци, рециклиране и т.н.
Списъкът може да продължи часове наред, и макар и до болка познати, ми се искаше да спомена някои от еко-проблемите на нашата Земя. Изброих ги най-вече защото искам да обърна внимание на злокобния факт, че това далеч не са всичките съществуващи въпроси, свързани с опазването на околната среда. Напротив, това са само някои от най-популярните екологични предизвикателства, пред които се изправя цялото човечество ден след ден, все повече и повече.
Ето пример с прост факт, свързан с един от изконно природните феномени, за който научих наскоро - светкавицата и все по нарастващия ѝ пагубен /д/ефект върху озоновия слой. Според научни изследвания, светкавиците се равняват на няколко хиляди автомобила в движение едновременно според деструктивното си въздействие върху озоновия слой.
Повишените температури в градовете по света (под влияние на фактори като повишаване на населението, индустриализация, замърсяване, производство, изчерпване на ресурсите), генерират такава енергия, която подтиква гръмотевичните и светкавични бури да увеличават мащабите, силата и честотата си на проява. Екологичните неблагополучия не произтичат от природата, а от социалните системи на организация и дефектите в тяхната сегашна форма.
Макар и силна, Земята не е в състояние да се бори сама срещу масата на всички човешки влияния, променящи природните компоненти, независимо дали тези промени са свързани с действие или бездействие от страна на хората. Мащабите на тези влияния са огромни не само предвид многочислеността на световното население, а преди всичко с интензивността, с която човекът черпи природно вещество.
Земята, на която живеем е в такава фаза на развитие и екологично неравновесие, което става все по-необратим процес. Макар и така, всеки от нас - жителите на тази Земя може да направи своя избор и да даде своя принос в борбата за една по-здрава околна среда. Може, и то не само заради себе си, а заради Земята, на която живеем!
