И мах неблагоразумието да се кача на тролей от Орлов мост до Петте кьошета в най-пиковото време - 18:30 ч. Колата беше толкова претъпкана, че не можах да стигна по-далеч от отделението на шофьора - як чичо с хендс фри на ухото.
Докато пъплеше в задръстванията, той даваше наставления на някой, който, ако се съди по разговора, беше негов колега. "Аз ще ти кажа какво да правиш - свършва ти смяната, ако трябва - изчакай 15 мин. на последната спирка и се прибираш в гаража". Наострих уши.
Оказа се, че шофьорът обяснява на колега, че няма проблем, ако заради задръстване не си направи курсовете. Просто трябва да се прибере, дори това да означава хората по спирките да си висят и напразно да чакат да се приберат у дома с градския.
"Тези от диспечерския няма какво да направят, дори да ти направят проблем първоначално за неизпълнен курс", продължи да успокоява колегата си шофьорът, чийто разговор неволно подслушвах.
През това време в главата ми се въртяха въпроси - защо от Столична компания градски транспорт ни убеждават, че си изпълняват курсовете? Защо, при условие, че имат проблем със задръстването, не направят някакви промени - по-гъвкав график, съгласуван с централата на градския транспорт?
И без това шофьорите си имат явно безплатни телефони за разговор помежду си, ако се съди по времето, прекарвано в лаф. Могат да използват това и за нещо полезно.
Разбира се, най-голям ефект би имало, ако задръстванията не пречат на колите на градския. Което ще стане, ако започнат най-сетне да се спазват правилата за бус-лентите, по които да се движат само те, а не който си иска.
Т.е. ако има кой да контролира и наложи спазване на поредното правило, което никой в София не е виждал да се спазва.
