Национализмът

П рез ноември в Турция ще се проведат много важни парламентарни избори, които ще предопределят европейското бъдеще на страната. Много са въпросителните - заради действията на крайнодесните националисти.

Преди дни в северната част на Турция се разигра класически сценарий - леви симпатизанти демонстрират с искане за запазване на гражданските права, но им се противопоставят десни привърженици, т.нар. "сиви вълци".

Екстремистите ги нападат с оправданието, че става дума за кюрдски бунтовници. И така докато не идва полицията.

Така живее Турция от няколко години насам -

в ритъма на демонстрации, насилия и атентати

Всичко това издава надигане на национализма.

"Животът ни беше хубав, докато турското обществено мнение бе еуфорично спрямо перспективата да стане част от ЕС. За съжаление това не продължи дълго.

Погребението на убития през януари журналист от арменски произход бе възможност за мнозина да изкажат мислите си. Те излязоха по улиците и високо заявиха, че са арменци.

Но освен арменци, там имаше и гърци и представители на други малцинства. Някои сили в Турция се страхуват от хората на улицата, които не приемат действителността в страната си и са категорични, че трябва да се сложи край.

Тези сили са малобройни, но държат основната власт и се страхуват да не я изгубят. Ето защо те не искат Турция да влезе в ЕС. Но и не могат да го признаят открито.

Затова използват психологически натиск, опитвайки се да преобърнат волята на народа и да променят мнението му", споделя Михаил Василиадис, главен редактор на вестника на гръцката общност в Истанбул.

Политологът Фюсюн Юстел смята, че всичко е дирижирано:

"Всеки път, когато европейски ръководители се опитват да отхвърлят кандидатурата на Турция за членство в ЕС, те предизвикват огромен стрес сред част от обществото.

Според мен някои от турските политици се чувстват застрашени от възможността за европейска интеграция на Турция".

Много важна е ролята на

армията, чийто глас се чува при всеки политически проблем в страната

Ето и още една гледна точка - на Назми Челенк, кандидат за депутат от средите на националистите:

"Според мен Турция трябва да оттегли кандидатурата си. Ако Турция стане член на ЕС, тя ще скъса връзката със своето население.

Това ще означава противопоставяне на турската идентичност, чието сърце се намира в централна Азия".

В Испания баските са тези, които най-силно демонстрират своя национализъм. Подобно на Каталуня, Галисия и Андалусия, Страната на баските се ползва със статут на автономия.

Но това не е достатъчно в очите на националистите. Регионът има свой език, който се изучава в училище, своя полиция, здравна система и собствени автономни институции.

Законите се гласуват от регионалния парламент. Понякога текстовете са доста авангардни, като този за хомосексуалните двойки.

Въпреки големите свободи, част от баските настояват за независимост. Самото баско общество е изтощено от безкрайните противоречия и конфликти, мечтае за истински мир и подкрепя умерения национализъм.

С други думи - за една многокултурна Испания.

В България национализмът претендира да е парламентарно представен от партия "Атака". Този факт според самите представители на "Атака" потвърждава, че българският национализъм е вече фактор, който не може да бъде заобиколен, и така ще бъде и занапред.

Поредица от скандални действия на "Атака" и нейни членове поставиха под съмнение това твърдение. В действителност "Атака" бе подкрепена на изборите от хората, които се почувстваха ограбени от прехода.

Това бе причината новопоявилата се партия да добие висока първоначална скорост, но скоро се разбра, че "Атака" няма да играе силно влияние в българския политически живот.

Защото "Атака" е по-външната страна на изявите,

тя е специалист по театралните изяви

обяснява проф. Георги Марков.

Политолозите посочват, че една истинска партия на националистите трябва да има ясна програма с политически и икономически приоритети и най-вече да защитава националните интереси.

Те подчертават, че защитата на националните интереси не означава да бъдат карани хората да се противопоставят един на друг, както правят от "Атака".

Демонстративният национализъм по-скоро дискредитира България в международния политически живот.

Българското общество е отегчено и уморено от популистки политически изяви, както и от действия, насочени само към правене на политическа кариера.

Затова националистическите партии нямат траен успех. Национализмът е партиен и не успява да задържи доверието на българските избиратели.